The devil is in love with me

chapter 15 / the crash

Час по-късно вече бях в стаята си. Гледах как Хари събира нещата си в кашони, за да може да пренесе част от багажа си в новия дом.

Исках да се разплача, но през цялото време стисках зъби, преглъщайки мъчителната болка.

Исках да му задам хиляди въпроси, но сякаш нямах достатъчно смелост, за да го направя. Ядът отвътре ме изяждаше, за това устата ми изстреля въпрос.

" Ще си идваш ли тук или ще живееш там през цялото време? " знам, че Хари ми бе отговорил малко по-рано на този въпрос, но след всичко, което се случи по-рано, си помислих, че нещата са се променили.

Да, бяха се променили, но съвсем малко.

" Не знам, Скай! Не знам! Нараних те толкова много и продължавам да го правя. " отвърна и знаех, че това, което казва бе истина, но сякаш не исках да чуя това.

Кимнах и отпуснах главата на възглавницата си. Лежах така около пет минути, в пълна тишина.
След още пет, Хари се изниза бавно от стаята и ме остави сама.

Обичах самотата, но сега тя беше различна. Не беше от онзи вид самота, от която имаш нужда, за да събереш мислите си...или от самотата, от която можеш да получиш почивка. Тази самота беше различна - болезнена.

Не знаех какво да правя, лекциите ми почти свършваха, така че дори нямаше смисъл да ходя до университета.
Влязох в сайта на колежа, проверявайки дали имах някакво домашно, което да изпълня, за да уплътня времето си.

Но за жалост, нямах! И колкото и да не обичам домашните, в този момент имах нужда от едно..

Телефонът ми позвъня и на екрана му се изписа името на Джейд. Вдигнах, чувайки гласа и от другата страна на линията.

" Хей, Скай! Защо не беше днес на лекции, всичко наред ли е? " попита с нотка притеснение.

Не знаех какво да отговоря. Не исках да я лъжа, но не бях готова да обяснявам всичко по телефона.

" Нека се чакаме в най-близкия парк, за да ти разкажа по-подробно. " уведомих я, а тя се съгласи.

Разбрахме се къде да се чакаме и след колко време. Имах двадесет минути да се оправя, така че побързах.

Взех си топъл душ и се насочих към гардероба си. Част от него бе вече свободен. Имаше само няколко бели тениски на Хари. Взех една и я приближих до носа си, попивайки аромата му.