Дългоочакваният ден най-после бе настъпил и официално ставах на двадесет и една
. Реално погледнато, никога досега не съм се вълнувала за рожденните си дни, освен разбира се когато навърших осемнадесет, но причината за това бе друга. Тъй като напусках окончателно домовете и имах шанс за ново начало, нямаше как да не се радвам и да не бъда развълнувана. А причината, поради която се вълнувах за този конкретен рожден ден, е защото за пръв път ще бъда с човека, когото най-много обичам на този свят и той ми е приготвил изненада, която аз нямам търпение да видя. Сутрешните ми мисли бяха прекъснати от Хари и пърхащите му мигли върху шията ми.
„ Добро утро, красавице. И честит рожден ден! " – засмях се от сладкото му действие и му отвърнах.
„Добро да е. Благодаря ти."
„Планът беше да стана по-рано и рожденничката да има закуска в леглото, последвана от доста дълго натискане, но ... сънят ми е победил.„ – каза Хари, след което аз се засмях.
„Няма проблем. Все пак все още ни очаква пътуването до изненадата, нали?" – той кимна и аз продължих. – „А да разбирам ли, че още не искаш да ми кажеш поне къде отиваме?"
Той почеса с пръсти брадичката си, изглеждайки сякаш премисля молбата ми и след това отсече.
„Да, точно така разбирай." – и на красивото му лице заигра игрива усмивка. Аз я целунах. Набързо, защото и двамата трябваше да ставаме, за да се приготвим.
Единственото, което знаех изобщо за пътуването е, че щяхме да останем там през уикенда, тоест трябваше да си взема багаж. Но той отказваше да ми каже къде отиваме и затова бях принудена да взема повечето си дрехи. Отделно взех гримове и тоалетни принадлежности. За бога! Защо просто не ме улесни и не ми каже къде отиваме... Любопитството ми ме убиваше, но и бях толкова щастлива... колкото никога досега. Въпреки че нещо не ми даваше мира. Случката с пистолета не ме оставяше... все се връщаше в съзнанието ми, плашейки ме, казвайки ми да внимавам, и въпреки че повярвах на Хари, когато ми каза, че има разрешение за него и че е там просто в случай, че му потрябва, не можех да се отърва от опасните картинки, изникващи в ума ми, включвайки този пистолет. Нечия ръка ме докосна и аз подскочих от страх.
„Хей, спокойно, Скай. Аз съм." – Хари ме целуна по бузата и ме притегли в обятията си, успокоявайки ме.
YOU ARE READING
The devil is in love with me
FanfictionХари Стайлс беше същински дявол. Всички хора се бояха от него, а той правеше каквото си пожелае и нищо,и никой не можеше да го спре. А аз, аз бях просто едно момиче с тежко минало, надяващо се за по-добро бъдеще. Бях изпитала всеки един жесток удар...
