На другата сутрин се събудих няколко минути преди алармата ми. Обърнах се към Хари,който не беше в леглото. Беше непокътнато. Мястото му бе такова,каквото го оставих снощи.
Знаех си,че няма да се прибере. Притеснението в мен веднага изникна. Станах бързо от леглото и се насочих към долния етаж,за да видя дали не е там.
Миризмата на палачинки веднага ме обля,което моментално ми подсказа,че Хари всъщност е удържал на обещанието си от вчера. Изкикотих се,след което нарекох себе си поне хиляда пъти "глупачка."
" Добро утро,скъпа! " усмихна се и ме целуна по челото,след което отново се върна над тигана.
" За момент си помислих,че не си си лягал цяла нощ. " засмях се и поех глътка от портокаловия сок.
" Ами, всъщност не съм. " Хари промърмори съвсем спокойно,след което се обърна,за да види реакцията ми.
Ченето ми увисна.
" Защо? " повдигнах вежда
" Прибрах се късно, но нека не говорим за това. " помоли ме.
Нямаше. Исках,но не зададох й въпрос. Исках да го попитам какво е правил, кои са били и защо е бил навън до толкова късно, вътрешното ми аз постоянно се опитваше да зададе въпрос, но сякаш бях слепила устните си, за да не позволя нещо да излезе. Не исках да прецаквам нещата,сега всичко си беше наред.
Когато закуската бе готова, двамата с Хари започнахме да се храним. Мълчахме,защото нямахме какво да си кажем. Но на лицето на Хари бе изписано нещо.. нещо,като притеснение.. или по-точно нещо го мъчеше.
" Всичко наред ли е? " осмелих се да го попитам, когато най-накрая вече бяхме готови.
" Да, да.. защо да не е ? " попита и стана от мястото си.
Повдигнах рамене, не знаех какво да кажа. Измих набързо чиниите и се качих в стаята, за да си взема душ и да се приготвя за лекции. Имах точно двадесет минути. Нямах особено много време, но щях да действам по бързия начин.
Пореден студен ден. Без дъжд, но мрачни облаци. Облякох си белите дънки и широк суитчър. Пуснах косата си,която се спускаше почти до дупето. Излязох без грим. Така се чувствах най-комфортно.
" Ще тръгвам. Ще се видим после, нали? " попитах,докато го прегръщах.
" Мхм..Да те закарам ли? " промърмори и ме целуна.
YOU ARE READING
The devil is in love with me
FanfictionХари Стайлс беше същински дявол. Всички хора се бояха от него, а той правеше каквото си пожелае и нищо,и никой не можеше да го спре. А аз, аз бях просто едно момиче с тежко минало, надяващо се за по-добро бъдеще. Бях изпитала всеки един жесток удар...
