Can you love me ? /HunHan/

Part 7

/ В Бар Хайатт /
Сехун вече си бе тръгнал от болницата и сега пиеше питие в компанията на най-добрия си приятел .
- Значи си се притеснил много днес ? – Попита го Кай
- Да .. не повярваш нали ? – Засмя се Сехун
- Може би .. –Каза му Кай
- Давай направо де – Отвърна му Сехун отпивайки от съдържанието му в стъклената бяла чаша .
- Ами ти го харесваш .. всичко го доказва притесняваш се мислиш за него харесваш го Сехун !
- Аз не ..ъхх и аз не знам опитвам се да бъда възможно най-добър към него осъзнах колко добро момче е за това не мисля, че обичайното ми държанието е подходящо за това гледам да съм мил това е .
- Не ти вярвам все нещо изпитваш към него щом така си се притеснил днес значи има все нещо .
- Ами да, но и ти да беше на мое място щеше да се притесниш така все пак аз отговарям за него, а ако му се беше случило нещо аз щях да съм виновен – Продължи да упорства Сехун
- Стига де престани да криеш от мен приятели сме от дълги години сподели с мен – Настоя Кай
- Не изпитвам нищо към него или да, но като просто приятел той е мил и добър ... добър приятел е ...само толкова ..
- Пф щом казваш не, че ти повярвах –Каза Кай отпивайки от уискито си
- Добре вярвай в каквото искаш – Отговори му сърдито Сехун и продължи да пие .
*************************************************
-Е ще тръгваме ли ?
- Искаш да тръгваме само след 2 чаши това истинския Сехун ли е който стой пред мен?– Пошегува се Кай
- Да той е и иска да си ходи хайде да тръгваме
- Защо нека пийнем още малко, а кой знае алкохола може да те накара да проговориш и да ми разкриеш чувствата си към Лухан .
- Ти мой приятел или си или какво ?
- Приятел съм ти разбира се – Засмя се Кай
- Не си личи много
- Добре де пошегувах се
- Добре ,добре хайде да тръгваме
- .. Добре – Отговори му Кай
Щом двамата приятели излязоха от бара Сехун предложи на Кай да не карат, защото все пак бяха пили за това решиха да си хванат такси .
То първо закара Кай у тях, след което и Сехун .
За пореден път Сехун се прибираше посред късна нощ .
Нищо необичайно за него .
Сякаш това беше като негов режим или част от животът му .
Веднага щом Сехун се прибра се преоблече и оправи за лягане, направи алармата си и легна на леглото си заспиващ почти веднага след своето лягане .
/На сутринта /
Сехун се събуди от звъненето на сутрешната аларма .
Сънено се повдигна умореното си тяло и се изправи.
Веднага щом се изправи пронизваща болка премина през главата му .
- Шибан махмурлук- Каза си, след което влезе в банята
/ След няколко часа /
Сехун с бърза крача приближаваше стаята на Лулу .
Махмурлукът от по-рано все още не го беше напуснал, но той се държеше на краката си и не показвайки това поздравяваше с Добро утро медицинският екип, минаващ по коридорите и лекарите заедно с тях.
Сехун стигна да стаята на Лухан и без да се замисли просто хвана дръжката и я натиска като вратата се отвори и той влезе без предупреждение.
- А Сехун – Извика му Лухан докато дърпаше блузата си надолу по тялото си
- А аз извинявай нищо не видях – Обърна глава настрани
- Няма нищо готово вече можеш да се обърнеш – Каза му засрамено Лухан
- Добре – Отвърна му и продължи да върви напред към него със леко сведен поглед
Сехун седна близо до Лухан и заби поглед в пода .
- Хей какво стана какво има? – Попита го притеснено Лухан – Аз ли направих нещо да не се засегна от думите ми ?
- А не – Повдигна глава – Просто днес не ми е много добре .
- Пак ли ? – Попита с тъжен поглед Лухан
- Отново – Засмя се тихо Сехун, след което настана тишина между двамата – Какви са ти плановете за днес ? – Попита го Сехун
- А ?
- Какво ще правиш днес .. смисъл какво искаш да правим днес ?
- М не знам ..
- Днес няма ли да ходиш на терапия ?
- Не днес не
- Тогава си свободен цял ден ?
- Както виждаш явно да – Усмихна му се Лу
- Добре е искаш ли след закуска да те излезем ?
- Навън .... Пф..добре
- Не ти ли се излиза ?
- Не ,не – Усмихна се отново Лухан
- Добре – Отвърна на усмивката му Сехун
/ След час /
- Какво готов си виж нищо не хапна – Развика му се Сехун
- Но не искам повече – Продължи да упорства Лухан
- Поне още 2 – 3 хапки хайде дее – Продължи да му мрънка Сехун
- Не искам наядох се нали ти казах !
- Но ти нищо не яде не ме карай да ти давам в устата като малките деца !
- Ами ти си бил много упорито магаре казвам ти, че не искам не съм малък като искам ще ям когато не искам няма да ям стига си упорствал !
- Да упорит съм повече и от магаре, а сега – Взе лъжицата на Лухан загреби от супата и тръгна да го храни .
- Какво правиш ? – И така докато говореше Сехун бутна лъжицата в устата му .
- А така сега явно аз ще те храня като малките деца инат такъв – Даде му насила втора лъжица супа .
- Добре, добре можеш да спреш ще ям САМ
- Добре – Засмя му се и му подаде лъжицата
Лухан я влезе от ръцете му и бавно, славно без желание и апетит започна да се храни .
/ След няколко минути /
- Е не май не беше толкова трудно, а ?- Попита го Сехун
- Не съм ял толкова много през живота си ти да ме убиеш ли искаш? – Засмя се Лухан
- Може и да искам – Засмя се Сехун
- Ау така ли инат такъв ... засегна ме – Намръщи се Лухан
- Бебето нещо много се засяга сърдитко – Засмя ме се Сехун – Е сега ще оправя тук и ще излезем .. нали ?
- Да – Усмихна му се Лу

Хора дано частта ви е харесала !
Извиняваме се за закъснението и !
Ще се радваме ако всеки прочел частта остави по един коментар ! Всичко това е важно за нас :)
Благодарим ви предварително :) :*