Can you love me ? /HunHan/

Part 9

Със всяка изминала минути в която Лухан гледаше Сехун започваше да се изчервява все повече и няколко капки пот се стекоха по лицето му .. колкото и да се опитваше да не гледа Сехун просто не му се получаваше .
- Лу добре ли си? – Попита го Сехун
- .. Д-да защо ?
- Потиш се .. горещо ли ти е ?
- .. Ъ да .. горещо е ... доста е горещо тук – Започна да си вее с ръка ,а Сехун се засмя тихо усещайки прейграването на Лухан
- Тогава нека те охладим – Сехун стана и посегна към блузата на Лухан .
- Какво правиш ? – Попита го объркано Лухан
- На какво ти прилича? – Усмихна му се Хуни и свали блузата му с бързо движения
- Сехун какво ти става ? – Попита го и в същия момент усети меките влажни устни на Сехун върху свойте.
Целувката им се задълбочаваше със всяка една секунда .
Лухан най-накрая намери смелост и започна плавно да отвръща на Сехун което накара Сехун за да се усмихне през целувката .
Хуние са качи върху Лухан без да разделя устните им е започна да обхожда с ръце тялото на Лухан като пред това време отъркваше членовете им пред дънките като караше Лухан да издава леки стонове през целувките им .
Двете момчета се отделиха един от друг за секунди за да си поемат дъх ,а Сехун продума:
- От кога чаках този момент – Каза му и започна да целува вратът му .

*********************************************
- АА – Извика Лухан и се надигна от леглото
- Лу какво има добре ли си ? – Попита го загрижено Сехун след което опря ръката си на рамото му .
- Не ,да аз ...не ме докосвай - Отговори объркано и притеснено Лухан след което махна ръката на Сехун от себе си и се опита да успокои дишането си и да нормализира пулса си.
- Лухан спокойно било е просто кошмар ?
-Сънувал съм ... пф ... но как .. само сън добре само сън –Въздиша облекчено Лу
- Но какво има какво сънува ? Наистина ли си добре ?
- Аз ... сънувах – Погледна Сехун и се стъписа -..Кошмар .. това е .. но кога съм заспал ..може ли да ми обясниш какво става
- Ами малко преди Хе Ми да си тръгне ти заспа и така тя реши да си тръгне и да не те буди .. това момиче чак те приспа с нейните истории – Засмя се Сехун – Та така тя си тръгна и ти си поста докато преди малко не се събуди в това състояние .Какво толкова сънува ? Наистина ли всичко е наред?
- Така значи .. само сън слава богу – Въздъхна като все още се опитваше да успокой ускорения ритъм на сърцето си
- Е няма ли да ми кажеш какво толкова си сънувал ? – Настоя Хуни
- .. Не – Оплези му се Лухан
- Много си лош знаеш ли ?
- Знам – Усмихна му се Лу
- Радвам се – Засмя се Сехун
- Хуние колко е часът ?
- М 17 и 33 защо ?
- Късно е ,а и сигурно си изморен може да се прибираш .
- Ти да не ме пъдиш ?
- Нее – Отвърна му Лу
- Знам пошегувах се – Разроши косата на Лу и се усмихна
- ЯЯ да не съм дете – Започна да оправя косата си докато ядосано гледаше Сехун
- Знам ,но приличаш на такова – Усмихна му се Сехун , а Лухан започна да се изчервява
- Да бе лъжец – Засрамено му каза Лу
- Аз ли? Никога – Развеселено му се усмихна Сехун
- Щом казваш
Изведнъж тихо в стаята на Лухан влезе бащата на Сехун като прекъсна разговоря им .
- Здравей Лухан – Поздрави го бащата на Хуние
- Здравейте – Поклони се леко Лухан
- Как си ?
- Добре
- Радвам се .. как сте със Сехун сега е му е времето да ми се оплачеш от него – Засмя се бащата на Сехун
- Яя татко – Извика му Хуние
- Няма от какво да се оплача от него - Усмихна се Лухан
- Аз съм супер – Намигна му Сехун
- Хах може да се каже – Засмя се Лухан
- А добре браво синко това очаквах да чуя радвам се ,че се разбирате добре – Усмихна им се
Двете момчета отвърнаха на усмивката му ,а Сехун се загледа в баща си .
- Да не тръгваш ? Свърши ли за днес ?
- Да и сега мисля да се прибирам ти ще поостанеш ли или ще тръгнем заедно? – Попита го баща му .
- Ами ...- Погледа Лухан – Лу ?
- Аа тръгвай – Усмихна му се
- Нямаш ли нужда от нещо ? – Попита го Сехун
- Не спокойно може да си тръгнеш с баща си аз ще се оправя
- Добре – Сехун се изправи протегна се и тръгна към закачалката като си взе якето и започна да го облича – За последно те питам да остана ли ? Не бързам за никъде така ,че ?
- Не прибери се и си почини и утре пак ще се видим
- Добре до утре значи – Усмихна му се Сехун
- Да . Лека вечер
- Лека Лу – Помаха му за чао Сехун
-Лека вечер – Каза с усмивка бащата на Сехун след което излезе,а след него и сина му който до последно не отвръщаше поглед от Лу .
Щом двамата излязоха от стаята на Лухан той от своя страна въздиша и удари с ръка сърцето си .
- Защо не спира да бие ... това беше само сън .. защо не спира да бие ... тъпо сърце .. какво му става ... ах тази целувка.. може би ще я помпя вечно ..
Хиляди въпроси без отговор се въртяха в главата на Лухан който стоеше на леглото си объркан от всичко това .
Сърцето му не спираше да бие лудо и нищо не можеше да го успокои .
/ Няколко часа по-късно при Сехун /
Сехун и баща му отдавна вече се бяха прибрали и Сехун бе легнал на леглото си и умислено гледаше тавана и подобно на Лухан се чувстваше объркан .
Не знаеше какво става с него .. въобще какво му става държеше се странно .. е не той а сърцето му .
Двете момчета бяха страшно объркани и с двамата се случваше нещо което не беше присъщо и за двамата .. нещо така нова и объркващо .
Това беше любов ..
Любовта от своя страна е нещо много силно, което не можеш да разбереш, преди да почувстваш, а когато мислиш, че чувстваш нещо подобно, не знаеш какво е точно. Дали това е онази истинската? Тя е относителна, фантастична и неясна. Тя е чиста, натурална и много нелогична. Не е просто привличане, харесване, тя е близост, нежност, подкрепа, това да чувстваш болка, когато вдишваш, защото любимият човек не е до теб. Когато го погледнеш, да виждаш целия свят в очите му и нищо друго. Погледне ли те, да усещаш как около теб е празнота, мрак, а само той е звездата, светлината и пътеката към теб.
Любовта е отдаване и ако наистина обичаш някого, ти би направил всичко за него, дори да рискуваш собственото си щастие. Любовта е всичко и нищо на този свят, тя е болка и радост, мъка и щастие, тя може да те направи безумно щастлив, да те изпрати "на седмото небе", но може и да те накара да страдаш, да плачеш ден и нощ, да не усещаш вкуса на живота и да не знаеш защо.
*************************************
- Сехун ! – Влизането на бащата на Сехун разсея мислите му . Сехун се изправи и се загледа в баща си
- Какво има татко да не се е случило нещо ?
- Ами може да се каже семейство Ли пристига утре и ще трябва да ги посрещнеш на летището
- КАКВО? Шегуваш се нали ? Ай стига е – Намръщи се Сехун
- Да знам ,че не ги понасяш ,но все пак съм добър приятел със господин Ли от много години и не мога да прекратя приятелството ни заради теб и синът му това си е между вас така ,че се постарай ако не друго поне да се държиш прилично.
- Знам татко но не мога да понасям Донглим знаеш го ... аз ..оф добре ще се опитам да го изтрая .. за колко дена ще дойдат ?
- Близо седмица
- Близо седмица с този дразнител ще се побъркам ...
- Дръж се заради мен – Усмихна му се окуражително баща му
- И ще останат у нас ?
- Да
- Изнасям се !
-Сехун !!!
- Само докато са тук ти им кажи ,че съм на почивка или не знам измисли нещо не искам да виждам Донглим честно
- Сехун моля те ! Кога съм те молил за нещо потрай малко заради мен
- ..Добре ,но е само заради теб !
- Добре радвам се и да не забравиш утре да ги посрещнеш на летището в 14 и 10 – Усмихна му се баща му
- Добре ,добре ...
- Така те искам – Каза му възрастният мъж след което го потупа по рамото и излезе от стаята .
- Мамка му сега и това лигаве ще ми се натресе егати късмета който имам .. знам ,че съм желан ,но някой прекалено много се увличат –Намръщено си каза Сехун
/ На сутринта /
Сехун като по чудо беше станал навреме и се беше приготвил за отиването му при Лухан в болницата с голяма усмивка на лице нетърпелив да го види .
За първи път в живота си Сехун се държеше така за първи път при мисъл за някой се усмихваше незнайно защо и чувстваше как сърцето му започваше да бие по-бързо .
От както Лухан навлезе в живота му сякаш всичко бе започнало да се променя малко по-малко в него.
Сехун загаси цигарата си и тръгна към стълбището където се засече с баща си който го чакаше за да могат да тръгнат заедно към болницата както обикновено.
Щом излязоха от къщата и стигнаха до колата Сехун помоли баща му този път той да кара и той се съгласи.
Докато пътуваха в колата беше тихо ,но гласът на по-големия развали тишината .
- Да не забравиш да вземеш от летището семейство Ли аз по това време май ще съм в операционната за това няма да мога да ги взема за това разчитам на теб 14 и 10 да не забравиш ,но ..спокойно аз ще ти напомня имам време
- Защо ми припомни съсипа ми настроението – Намръщи се Сехун
- Че ти от кога имаш такова сърдитко ?
- Много смешно – Отвърна му Сехун
- Явно Лухан ти влияе добре – Усмихнато каза баща му
- Сега пък него ли намеси оф и ти си един
- Е не е ли така ?
- Я татко стига .. от къде си го помисли ?
- Че няма ли нещо между вас ?
- Вас ? Мен и него ли ? Неее не няма ...няма и да има – Отговори му отрицателно Сехун
- Добре ще видим тази работа – Подсмихна му се баща му
- Убиваш ме честно
- Добре – Засмя се по-възрастния след което отново настанаха минути на пълно мълчание между двамата .
Сехун стигна до болницата и паркира колата след което двамата слязоха от нея ,а бащата на Сехун продума :
- Нека ключовете останат в теб за да може по –късно да вземеш семейство Ли или ако ти се разказва да се прибереш и да вземеш твоята кола ,но малко не ми се иска да го правиш предишния път знам какво стана и не искам да се повтори .
- Добре ще задържа твоята, но ти с какво ще се прибереш ?
- Аз ще се оправя мен не ме мисли
- Добре – Усмихна му се Хуни след което прибра ключовете от колата и тръгна заедно с баща си към входа на болницата .
Двамата вървяха заедно докато Сехун не стигна стаята на Лухан .
- Е аз съм до тук – Засмя се Сехун
- Знам – Усмихна му се баща му – Да се държиш добре и да не забравиш семейство Ли
- Няма още хиляда пъти ми го припомни – Усмихна му се накриво Хуни
- Извинявай ,но за мен това е важно ,а и нали те знам
- Добре знам си сега тръгвай и приятна работа
- Благодаря и умната с Лухан – Усмихна му се по-възрастният като продължи да върви по дългият болничен коридор .
Щом бащата на Сехун продължи сам по коридора Сехун се загледа във вратата срещу него .
Усмихна се и с леки движения посегна към дръжката на вратата .
Натисна леко дръжката и влезе тихо в стаята .
Загледа се в стаята и видя Лухан .
Беше се събудил и стоеше близо до прозореца загледан в гледката навън .
Сехун започна да престъпва бавно и тихо към Лухан .
Щом стигна до него хвана рамената му ,а Лухан веднага се обърна и погледна момчето пред него стреснато .
- Изненада – Извика му Сехун размахвайки ръце
- Пф изплаши ме – Каза му Лу все още стреснат от това преди малко
- Извинявай не исках – Смекчи тона Сехун
- Няма нищо ..добро утро и на теб та каква ми е изненадата ? – Развеселено го по попита Лухан
- Изненадата бях аз .. не се ли зарадва ? – Намуси се Сехун
- Хич даже – Отвърна му засмяно Лухан
- Лу разби ми сърцето – Тъмнокосия направи тъжна физиономия на Лухан
- Почти всеки ден те виждам за какво да ти се радвам сега ? – Засмя се Лу
- Много си лош знаеш ли .... Но добре ще се направя ,че не съм го чул ... Как спа ?
- М ... добре ти ?
- Пф не питай – Наведе глава Сехун
- Защо? Какво има ?
- Тъпи неща са нищо важно
- ...Добре
- Е какво ще правим днес ? –Попита го Сехун
- Ами аз съм на терапия ,а за теб не знам – Усмихнато му отговори русокоското
- И аз трябва да те чакам тук сам .. скучно е
- Няколко часа сам ще издържиш сигурен съм
- Но ще ми е скучно
- Не мога да направя нищо съжалявам
- Може ли да дойда с теб? – Попита с мил поглед Сехун
- Ъм... не знам дали биха те пуснали ,а и за какво ти е ще ти е още по –тъпо
- Няма – Усмихна му се Сехун
- Ем не знам ,но добре ако ти дадат да останеш по време на терапията добре
- Йей – Усмихна му се Сехун

( Следва продължение ... )