Can you love me ? /HunHan/

Part 12

/ На сутринта /
Сехун първи отвори очи забивайки поглед в спящото до него момче .
- Толкова си красив .. – Прошепна тихо Сехун като докосна леко лицето му с ръка ,но Лухан се размърда и Сехун бързо дръпна ръката си .
Минаха няколко тихи минути след което Сехун стана оставяйки Лухан да продължи сънят си .
/Няколко минути по-късно /
Хуни беше излязъл от болницата и вървеше към близката пекарна след като купи това за което беше отишъл излезе с усмивка на лице и тръгна към кафенето отсреща .
От там взе две кафета и тръгна обратно към болницата .
Докато вървеше с усмивка на лице Сехун забеляза един цветарски магазин .
Набързо спря и са загледа в него
- Цветя .. Ааа не ще е прекалено .. – Каза си Сехун като отново тръгна с бърза крачка към болницата .
Щом стигна до входа на болницата усмивката на Сехун се изпари щом видя баща си .
Той пое дълбоко въздух и тръгна към него .
- ... Добро утро
- Само това ли ще ми кажеш ?- Попита го баща му
По лицето му не бе изписана никаква емоция което още повече напрегна Сехун
-.. Здравей – Промърмори Сехун ,а баща му се засмя тихо
- Добро утро и на теб ... къде се загуби така снощи ? Дори не предупреди ,че излизаш
- Ами ... бях тук
- Ии защо така ? – Продължи да му задава въпроси баща му
- Амми ..
- Лухан ти липсваше ? – Попита го набързо баща му
- Да .. ааа не – Набързо отсече Сехун
- Тогава какво ?
- Оф татко моля те не ме разпитвай рано-рано ...
- Хм добре ,но после този разговор няма да ти убегне толкова лесно
- Добре – Намръщено му отговори Сехун
- Е аз сега бързам по-късно пак ще се видим – Каза му набързо след което влезе бързо в болницата и тръгна на някъде ,а Сехун с бавни крачки крачеше към стаята на Лухан.
Но не след дълго време беше пред нея .
Щом отвори леко вратата подучи гласът на Лухан .. явно беше се събудил.
Сехун влезе в стаята и завари Лухан да говори по телефона ... учудващото обаче за Сехун беше ,че Лухан говореше на китайски .... Да Сехун знаеше ,че е китаец ,но до сега не го бе чувал да говори китайски което доста го учуди.
Щом Сехун се приближи и седна близо до Лухан го погледна след което продължи с разговора си .
/ По телефона – При Лухан /
-И какво той остана при теб ?
- Да – Отвърна му Лухан
- Лол Лу май скоро ще се уредиш
- Не се шегувай така – Смъмри го Лухан
- Защо нали го харесваш ?
- Ами ... сложно е – Отвърна му Лухан
- И какво му е сложното просто действай личи си ,че се харесвате един друг
- Той и аз .. няма начин ..
- И защо мислиш така ?
- Има много причини
- Кажи ми тогава 3 ?
- Оф Чен стига де .. а и без това наскоро взех едно решение ...- Каза му Лухан
- Какво ? ?
- Аа той дойде.. – Каза му с по тих глас Лухан
Лухан погледна към Хуни който седна до него без да каже нищо ,а Лухан продължи разговорът си
- После пак ще се чуем чао Чен – Каза му набързо Лухан като дори не изчака отговорът на другото момче ,а направо затвори телефонът си и погледна отново Сехун .
- Помислих ,че си си тръгнал без да кажеш нищо
- Нем взех закуска – Подаде му един плик и чаша кафе .
- Закуси докато нещата са топли – Подкани го Сехун , а Лухан му се усмихна
- Благодаря – Усмихнато му благодари Лухан
/ Час-два по късно /
- Лу аз ще се прибера за малко после пак ще дойда
- Добре
- Ако имаш нужда от нещо ми кажи на връщане ще ти го взема или сега да ти помогна с нещо ?
- Не спокойно тръгвай мен не ме мисли
- ...Няма да се бавя много ако има нещо звънни !
- Добре – Усмихна му се Лу
- Е до после – Помаха му Сехун след което излезе от стаята
/ По пътя /
Сехун пушеше цигара след цигара вървейки с бързи крачки към домът си.
Щом стигна до него хвърли цигарата си и тръгна към входната врата .
Веднага щом Сехун стигна до нея вратата мигновено се отвори и пред него се появи Донглим .
Сехун го поогледа след което направи няколко крачки към него като се опита да мине ,до Донглим беше запречил входът .
- Няма ли да се разкараш или искаш аз да те разкарам ? – Попита го ядосано Сехун
- Къде тръгна така снощи ? Знаеш ли колко се притесних ? Къде беше ?
- Виж малкия не си ми никакъв за да ми държиш такъв тон ясно ? За това се разкарай от пътят ми докато все още съм мил – Предупреди го тъмнокосия
- Няма !
- Лазиш ми по нервите знаеш ли ,а и да ти припомня това е моята къща така ,че се дръпни – Сехун се приближи към него ,допря ръката си до рамото му и го избута от пътя си като влезе и тръгна към стъпалата следван от Донглим .
- ЯЯ чакай не се приключили с разговорът си ! – Извика му гневно Донглим
- Аз приключих ако ти не си .. твой проблем – Каза му Сехун след което влезе тръшвайки вратата на стаята си .
Набързо остави нещата си на леглото и взе една кърпа . След което излезе от стаята си и тръгна към банята.
Щом влезе в банята Сехун се почувства по –добре .
Заключи вратата за да няма някой фал и се приготви за душ.
****************************************
Сехун излезе от банята само с по една кърпя която скриваше долната част от тялото му като по-нагоре показваше изящното му мускулесто тяло по което все още се стичаха капки вода .
Той направи няколко крачки към стаята си ,но гласът на Донглим го накара да спре и да се обърне.
- Оппа
Сехун продължи да гледа с проницателен поглед Донглим който спускаше поглед по тялото му .
Хуни се подсмихна и се приближи до Донглим който бе започнал да диша учестено .
Щом Сехун се приближи максимално до момчето срещу него го подпря до стената като заби поглед в него ,а Донглим го загледа уплашено.
- Какво стана сега да не те хвана страх от мен ? – Попита го Сехун
Донглим можеше да почувства дъха на Сехун върху себе си и целия настръхна .
- .. Н-не
Сехун се приближи още по-близо до Донглим и му проговори тихо .
- Желаеш ме нали малчо ? – Прошепна му Сехун , а Донглим потрепери – Хайде отговори ми ?
- Аз .. да – Изстена Донглим ,а Сехун се отдръпна от него .
- Е за съжаление няма как да ме получиш – Заяви му Сехун – Има друг ..влюбен съм в друг - Отново приближи лицето си до това на Донглим – За това се откажи от мен и си намери някой който ще изпитва същото към теб ..забрави за мен ! Ясно ? За твое добро е – Посъветва го Сехун отново отдръпвайки се от момчето до него след което се обърна и отново тръгна към стаята си .
Щом Хуние влезе в стаята си сълзите на Донглим потекоха . Той постоя така няколко минути след което побягна със сълзи на очите към стаята в която го бяха настанили домакините му .
- Ще поплаче малко и после ще му мине – Каза си Сехун като продължи да суши косата си .

/ Следва продължение /

Хора надяваме се частта да ви е харесала ! Ако е така оставете по един коментар :) Значи много за нас !!!!