Can you love me ? /HunHan/

Part 11

- Хе Ми - Каза тихо Сехун
- Сехун - Отвърна му с ядосан поглед
Сехун побърза да разкара ръката на Донглим от себе си ,но вече беше късно и Хе Ми ги бе видяла.
Засечкаа ... Етова това се казва кофти момент .
-Каква засечка само – Каза му подсмихвайки се Хе Ми
Сехун от своя стара не посмя да каже нищо , а само махна ръката на Донглим от себе си .
Донглим го погледна въпросително след което побърза да го попита - Оппа кое е това момиче ? Познавате ли се ?
- Да познаваме се ..
- Оу да колко не културно от моя страна ... Хе Ми приятно ми е – Уведоми го подсмихвайки се
- Донглим и на мен ми е приятно – Поклони се
- Че от кога се правиш на културна ? – Попита я Сехун
- Откакто се запознах с теб – Усмихна му се Хе Ми като направи няколко крачки към тях – Знаеш ли не знам защо ,но винаги щом те погледна ми става зле ..казвала ли съм ти го .. – Изгледа го накриво Хе Ми – Мисля да ви оставям .. Беше ми приятно Донглим – Каза му като хитра усмивка се появи на лицето след което се приближи до Сехун – Радвам се ,че се видяхме все пак дано не скъсате скоро изглеждате сладки заедно ... чак да му се до повърне на човек докато ви гледа – Прошепна му и продължи напред
- Малка кучка – Каза си Сехун като се обърна и я видя как уверено и наперено върви напред
Сехун се обърна и продължи да върви напред с Донглим докато все още мислеше за станалото .
Двамата прекараха още около два часа ,че и повече в големия мол след което дойде и време да се прибират .
Което си беше чисто облекчение за Сехун който от доста време припираше Донглим да си тръгват вече .

/Преди няколко часа при Лухан /
Лухан се беше отпуснал на мекото си легло и мислеше свой си неща докато не чу вибрацията на телефона си .
Той се надигна и се посегна към телефонът си .
Взимайки го Лухан видя ,че Хе Ми му бе изпратила съобщение със снимка .
Лухан се зачуди какво пък може да е и каква е тази снимка за това отвори съобщението и зачете :
- Оппа да не повярваш кой видях в мола преди секунди .. Сехун и гаджето му :д Ти знаеше ли ,че има гадже ? Аз сега разбрах и съм в шок :д Държаха се за ръце докато не ме видяха -.- Гаджето му ми изглежда приятно за разлика от него обаче .
* Снимка в гръб на Сехун и Донглим до него *
- Хе Ми :х
Щом Лу прочете съобщението продължи да се взира няколко минути в снимката това определено беше Сехун ,но момчето до него .. кой беше той ?
Лухан се ядоса и захвърли телефона си на една страна опитвайки да се успокои .
Чувстваше се странно , а в сърцето му сякаш беше гръмнала бомба която беше нанесла огромни опустошения / щети .
/ Сега при Сехун /
Донглим и Хуние вече се бяха прибрали и дори бяха седнали да вечерят всички заедно.
Сехун не издържа и 10 минути в компанията на гостите си , за това им се извини и стана от масата
Щом Сехун напусна трапезарията се качи в своята стая и се затвори в нея
Не му беше до никой особено до Донглим който не го оставяше на мира дори и за секунда .
Щом Сехун остана сам в стаята си се отпусна на леглото си облекчен докато изведнъж се сети за Лухан . Надигна се и си взе телефона като тръгна да набира Лухан.
- Дано Хе Ми не му е разказа за днес и не е разбрал погрешно – Каза си докато набираше Лухан
Щом набра Лухан сложи телефона си до ухото и зачака .
Мина доста време ,но Лухан не му вдигаше .
-Мамка му – Каза Сехун докато започна да му пращаше съобщение
След секунди съобщението беше получен и видян от страна на Лухан ,но нямаше отговор .
Сехун отново започна да му звъни докато Лухан не реши да си изключи телефона.
- Малката кучка му е казала ... защо се държи така ... - Сехун отново продължи да звъни на Лухан ,но без резултат .
Изнервен и притеснен Сехун стана от леглото си и тръгна към изхода на къщата .
Щом стигна до 1вия етаж си обу обувките, а Донглим се появи отново пред погледа му и го спря .
- Оппа къде отиваш толкова късно ? – Зачудено го попита Донглим
Сехун го погледна ядосано след което каза : Където си искам ! – Отвори външната вратата и излезе от къщата .
Навън бе студено , а Сехун от бързане дори не се беше сетил да вземе якето си ,но не това го притесняваше сега ,а Лухан .
Младото момче продължи да върви по мрачните Сеулски улици с бърза крачка докато отново се пробваше да се свърже с Лухан ,но без успех .
/ Пред болницата /
Сехун най-накрая беше стигнал пред болницата и говореше с охраната която не беше особено сигурна дали да го пусне или не ,но все пак след доста успешно '' умоляване'' охраната го пусна в сградата и Сехун забързано тръгна към стаята на Лухан.
Щом стигна до стаята му просегна ръка към дръжката на вратата ,но спя .
Замисли се за момент след което въздъхна и отново претегна ръка към дръжката като я хвана и дръпна надолу .. вратата бавно започна да се отваря докато издавеше леко скърцащ звук .
Сехун леко и внимателно влезе в стаята тъй като имаше вероятност Лухан да е заспал ,но уви не беше .
- Какво правиш тук ? – Попита го с безразличен поглед Лухан
За миг Сехун съжали за идването си ,но се взе в ръце .
- Не ми вдигаше и отговаряше на съобщенията ми ... какво има ? Да не си ми сърдит за нещо ? Или имаш някакъв проблем ? Притесни ме
- Няма нищо не е нужно да се притесняваш ,а сега можеш да си тръгнеш няма причина заради която да се притесняваш – Отговори му хладно Лухан
Сехун направи няколко крачки към него като стигна до леглото му и седна близо до Лухан .
- Защо се държиш така ? – Попита го Сехун
- Как се държа ?
- Необичайно
- Не съм забелязал – Отвърна му Лухан – Е видя ме добре съм .. сега може да се прибереш
-Да не би Хе Ми да ти е споменала нещо ?
- ... Не защо ?
- Защото днес я видях
- Добре
- Не искаш ли да ти разкажа какво стана ?
- Не е нужно
- Но явно е ... Ако ти е казала нещо за днес да вярно е бях с едно момче в мола ,но той ни е гост ... да де той майка му и баща му .. Те са наше приятелско семейство и днес дойдоха за това трябваше по обяд да си тръгна и да ги посрещна от летището и .. – Сехун не можа да довърши защото Лухан го спря .
- Виж не ме интересува нито засяга това за това не е нужно да ми казваш всичко това
- Но не искам да ме разбираш погрешно !
- Това си е твоя живот не е нужно да ми обясняваш , а и не искам да го правиш - Отвърна му Лухан
- Ти си част от живота ми и не искам да си разваля отношенията заради едно недоразумение
- Няма просто имам нужда от почивка за това те моля да си тръгнеш .
- Не искам днес ще спя тук – Стана събу си набързо обувките и легна до Лухан
- Какво правиш ? Разкарай се !
- Няма пък ! – Тросна му се Сехун като се зави и сгуши в Лухан
- Леден си - Погледна го шокирано Лухан след което допря ръката си до неговата – Ледено студен си
- Знам.. забравих си якето от бързане
- Ти не си добре кой те е карал да бързаш ?
- Ти ! Ако ми беше вдигнал нямаше да стане така
- И сега мен ли изкарваш виновен – Намръщено го попита Лухан
- Не .. само казвам – Уведоми го Сехун
- Следващият път си взимаш якето! Времето още не е само за по къс ръкав ..Ами ако се разболееш ?
- Ще се грижиш за мен – Подсмихна му се Сехун
- Надявай се – Каза му Лухан като зави Сехун ,а той набързо се сгуши в него
Лухан стоеше няколко минути гледащ Сехун учудено усещайки силната му прегръдка и мускулестите му ръце около себе си .
- Много си мек и удобен знаеш ли ? – Усмихнато го попита Сехун
- Ти нямаше ли да си ходиш ?
- Млъквам ! – Отсече Сехун и отново се сгуши в Лухан поемайки от аромата му
- Баща ти знае ли ,че си тук ? Да не се притеснява ?
- Няма да забележи отсъствието ми ако малкия не се е раздрънкал ,но спокойно няма
- Малкия ? – Лухан го погледна учудено
- Донглим досадното лапе което ни е на гости нали ти бях казал
- А да ... По думите ти не си личи да ти е приятен ? Хе Ми каза ,че изглежда готин
- Хах знаех си ,че ти е казала – Засмя се Сехун – Не е мой вкус
- Аха
- Знаеш ли щом разбрах ,че ще ни идват на гости обмислях плана да остана при теб
- И защо точно при мен ? Имаш толкова приятели няма ли да можеш да останеш у тях ..Не съм ли ти писнал вече ?
- Ни най-малко – Усмихна му се Сехун – Как можа да си го помислиш !?
- Ами .. – Тръгна да говори ,но Сехун го спря
- Знаеш ли .... Няма нужда да ми обясняваш просто искам да знаеш ,че компанията ти ми е изключително приятна за това втори път не си помисляй такива неща – Усмихна му се Хуние
- .. Добре – Отвърна му тихо Лухан
- Но ако аз съм ти досаден може да ми кажеш – Засмя се Хуние
- А не – Усмихна му се Лухан
- Е всичко е окей тогава – Усмихнато му каза Сехун ,а Лухан му кимна . - Е тогава да заспиваме стана късно – Уведоми го Сехун след което затвори набързо очи
- Лека – Прошепна му Лухан
- М ... Лека – Отвърна му Сехун