Can you love me ? /HunHan/

Part 4

Лухан чу отварянето на вратата и се обърна, като видя Сехун той влезе, а след него влезе и Кай.
Щом Лухан забеляза непознатото момче се учуди и леко засрами .
- Хей как си днес ? – Попита го учтиво Сехун – Малко закъснях извинявай, а Кай Лухан .. Лухан ,Кай – Запозна ги набързо той
-О наистина е сладък ... Приятно ми е – Усмихна се леко Кай
- .... И на мен – Отвърна засрамено на усмивката му Лухан
- Е на колко си Лухан ? – Попита го Кай
- На 18 ти ? – Отговори му набързо Лухан
- О и аз – Засмя се леко Кай
- Оф аз отивам да си взема кафе и нещо за глава ,че направо ще умра – Каза Сехун опирайки ръцете си в главата си
- Защо какво ти има ? Добре ли си ?– Попита го Лухан
- Бивам просто гаден махмурлук – Отвърна му усмихвайки се Сехун
- ... Аха – Каза тихо Лухан
- Е аз отивам вие си правете компания – Каза набързо Сехун и тръгна към изхода на стаята
Щом Сехун излезе от стаята в която бяха Кай и Лухан при тях настана някакво мълчание който не се хареса на Кай за това започна да отваря разни тъпи теми само и само да опознае Лухан и да не стоят без да си казват нещо .

/ При Сехун /
Сехун тъкмо излезе от стаята на Лухан и точно пред вратата се сблъска с баща си .
- А тъкмо мислих да ти звъня днес закъсня ?! – Каза му строго баща му
- Да знам успах се – Отвърна му с тъп поглед Сехун
- Браво и с колко закъсня ?
- Май 2-3 часа не знам – Отвърна му Сехун
- Добре значи днес ще останеш 2-3 часа повече за да си върнеш изгубеното време – Усмихна му се хитро баща му - И да сестрата е ей там – Посочи я - Тя ще ти даде хапче за глава – Каза му набързо след което се обърна и тръгна към отсрещният кабинет
- Това беше садващо – Каза си тихо Сехун и тръгна към медицинската сестра отсреща.
Сехун тръгна към нея и точно стигна до нея когато някакво момче излезе от съседната стаята и застана до жената .
Щом Сехун стигна до сестрата погледна застаналото до нея момче .
- Оф не може ли да си тръгна вече добре съм ! – Каза и момчето
- Съжалявам ,но не аз отговарям за вас главният лекар ще дойде ще те видим и ако реши ще те изпише – Отговори му медицинската сестра и се обърна като тръгна на някъде
- Йоонсан ?
Момчето се обърна и погледна Сехун .
- Сехуниии – Прегърна го
- Ама ти какво правиш тук ? – Попита го Сехун
- Ами вчера ... ти си виновен ! – Ядосано му отвърна Йоонсан
- Какво и защо аз ? – Погледна го объркано Сехун
- Че и питаш знаеш ли колко зле се почувствах заради теб вчера за малко щях да умра заради теб ! Защото те обичам Сехун ! – Каза му с насълзени очи Йоонсан
- Кой знае кой пак те оставил на сухо и сега мен обвиняваш – Каза му Сехун
- Не е така и ти го знаеш ! Сехун стига обичам те колко пъти да ти го казвам ! – Каза опитайки се да го прегърне Йоонсан
- И ме лъжеш гледайки ме в очите ама ти наистина нямаш срама – Отвърна му Сехун като се опита да се отдръпне от Йоонсан
- Не Сехун ! – Извика му Йоонсан като хване ръката на Сехун и в този момент се свлече на пода в безсъзнание .
Сехун се обърна и погледна Йоонсан как лежи на Земята .
Той веднага се наведе и го хвана като го повдигна ( Държеше го в ръцете си )
- Йоонсан отвори очи Йоонсан какво ти има ! Сестра ! – Развика се Сехун - Сестра !!! Йоонсан ... сестра !!! – Продължи да вика Сехун докато една сестра и един лекар не излязоха от съседната стаят и не побягнаха към тях .
/При Кай и Лухан /
- Това не е ли гласът на Сехун ?! – Каза поглеждайки Кай ,Лухан
- Май е той аз ще погледна ти остани тук – Кай стана и тръгна към вратата .
Отвори я и погледна към Сехун държащ някакво момче в ръцете си и няколко лекари и медицински сестри струпани до тях .
Кай се шокира от видяното .
- Сехун ! – Извика му Кай и веднага побягна към него .
Щом стигна до Сехун веднага погледна момчето което държеше Сехун.
- Йоонсан ... ? – Продължи да гледа Йоонсан след което вдигна поглед и погледна Сехун
- Нека го внесем в стаята – Подкани го лекаря
- Ама Сехун ... как- Сехун го прекъсна
- Ти върви при Лухан да не е сам аз ще се оправя с него спокойно – Каза му набързо Сехун и влезе в стаята в която бе настанен Йоонсан още вчера вечерта .
Кай се позагледа в стаята който влезе Сехун след което се обърна и забеляза в стоящия срещу него Лухан .
- Ъ Лухан – Каза тихо Кай
-Кое беше това момче ? Приятелят на Сехун ли ? Добре ли е – Попита го тъжно Лухан
- Нали ти казах да останеш в стаята .. дано е добре – Отговори му Кай като тръгна към него
- Ами притесних се за това .... – Отговори му тихо Лухан
Кай не каза нищо друго на Лухан ,а само му кимна след което стигна до него хвана и подкара инвалидната количка в която беше Лухан към стаята му.
Кай влезе заедно с Лухан в стаята му и го закара до леглото му .
- Да ти погна ли с него или направя нещо ? – Попита го Кай
- Не – Каза му с леко тъжна усмивка Лухан
- Какво има ? Да не казах нещо нередно ? – Попита го Кай
- Нищо и не спокойно – Отвърна му Лу
- Тогава за какво се натъжи ? – Попита го Кай
- А не за нищо – Опита да се усмихне Лухан
- Щом казваш ...- Каза му Кай сядайки унило на стола срещу Лухан
Веднага щом Кай седна въздиша, загледа се в Лухан и се замисли.
- Хей излиза ли ти се навън ? – Разби тишината тишината между тях Кай
- Навън ... ъм ... добре може – Отвори му Лухан
- Ура – Засмя се Кай като стана и тръгна към Лухан .
Стигна до него и подхвана инвалидната му количката като тръгнаха към изхода на стаята му и болницата .
Щом Кай и Лухан напуснаха пределите на болницата и двамата някак се чувстваха свободни и добре особено Лухан .
Той обичаше да прекарва колкото може повече време навън защото вече рядко излизаше навън ...
Кай стигна до една пейка и седна на нея като подпря количката на Лухан до него и двамата се загледаха в големият парк пред тях .
При гледката пред тях Лухан се натъжи още повече .
Той стоеше и гледаше бягащите и играещите си деца и хора .
Това го натъжаваше ... това ,че той не може да се движи – бяга и ходи като тях ...
Много неща от старото ежедневие на Лухан му липсваха страшно много ... и това го натъжаваше все повече и повече .
Кай забеляза тъжният поглед на Лухан и се натъжи .
- Ако искаш ...може да се върнем ? – Попита го тихо Кай – Ако не ти е приятно или има нещо да се връщаме – Попито го отново Кай
- Не спокойно – Усмихна се със насълзени очи Лухан – Свикнал съм .. с времето свикнах с това .. с това ,че съм един инвалид ,че вече не мога да съм нормален човек ... че няма да мога да ходя ,бягам ,скачам или каквото и да било ... Но такъв е живота ... аз съм си виновен за всичко .. – Продума Лухан - Но поне едно ме радва щастието което виждам в лицата на хората като виж това дете колко е усмихнато - Лухан посоче едно момченце което си играеше с други деца на разна игра – Ето заради тази усмивка и аз се усмихвам .. Обичам когато хората са щастливи и усмихнати така сякаш и мен зареждат със своята положителна енергия .. – Каза му тихо Лухан като се пробва да се усмихне
- Аз ... а съжалявам за всичко – Каза му Кай
- Няма за какво да съжаляваш – Усмихна му се Лухан – Ти не си виновен за нищо аз сам съм си виновен за всичко – Усмихна му се отново Лухан
- Но все пак .... – Не можа да довърши Кай
- Е нека сменим темата ако може ... - Попита го Лухан
- Добре да разбира се може – Отвърна му Кай
- Добрем е..... разкажи ми нещо за себе си - Каза му Лухан усмихвайки му се
- Ами от къде да започна .. Ами на 18 съм колкото теб ... ъм обичам да прекарвам времето си с приятели ..обичам да се разхождам , не обичам да уча .. не че някой май обича ,но има и такива изключения – Засмя се Кай – Ъм повечето свободно време си го прекарвам със Сехун във някой фитнес заради него да му правя компания ... е да обичам да спортувам ,но фитнеса не е за мен – Намръщи се леко Кай след което се засмя – Обичам да танцувам и пея ....
/ При Сехун и Йоонсан /
Сехун вече повече от 20 мин стоеше пред стаята в която бе настанен Йоонсан и чакаше докторът и медицинската сестра да излязат за да му съобщят какво е състоянието му .
Сехун едвам издържаше идеше му да влезе и да види как е Йоонсан .
Но в този момент в който Сехун обмисляше това докторът и медицинската сестра излязоха от стаята в която бе настанен Йоонсан.
Докторът затвори вратата след себе си и се обърна към Сехун
- Докторе как е той ? – Попита го Сехун
- Ами състоянието му е ...
( Следва продължение ... )
Хора сори за тъпата част ,но музата ни започна да изчезва :/ За това много се извиняваме за тъпата част .