Can you love me ? /HunHan/

Part 10

- Може ли да дойда с теб? – Попита с мил поглед Сехун
- Ъм... не знам дали биха те пуснали ,а и за какво ти е ще ти е още по –тъпо
- Няма – Усмихна му се Сехун
- Ем не знам ,но добре ако ти дадат да останеш по време на терапията добре
- Йей – Усмихна му се Сехун

********************************************
/ Гледна точка на Сехун /
След културна молба да остана по време на терапията и пускане на чар рехабилитаторката на Лухан ме пусна да остана при тях.
Помогнах на Лухан да се настани на леглото и се дръпнах настрани сядайки тихо в ъгъла на стаята за да не им преча.
Жената попита няколко въпроса Лухан след което се зае с работата си .
Започна леко да му раздвижва краката питайки го някакви въпроси ,а Лухан само и кимаше .
Сега имах добра гледка към задните му части .
По дяволите как не ме е срам да гледам там .. кой залъгвам задните му части са така добре оформени .
Не откъсвах поглед от него докато не забелязах как Лухан следеше на къде пада погледа ми .
Засрамих се ...ама и аз съм един .
Отместих глава настрани правейки се ,че не гледам там
Това момче ме влудява .
Искаше ми се да стана и да го опъна още тук и сега ... Вече и такива мисли и нагласи имам не съм добре .. точно това е не съм добре влудява ме кара ме да си мисля и представям такива неща .
Но за всичко има време сега най-важното беше той да се оправи .
Той го заслужава .
А и аз бих направил всичко само и само да се оправи .
Учудвам се на себе си .
Великия О Сехун беше спрял да мисли само за себе си и сега мислеше за някой друг ... размекнал съм се .
Прекарах няколко часа в скука и заглеждане в Лухан по време на рехабилитацията му след което закусихме поговорихме и вече беше дошло време да тръгвам .
Не ми се ходеше да посрещам Донглим и семейството му от летището ,но ще го направя заради баща ми .
Уведомих Лухан ,че днес трябва да тръгна по-рано ,а той само ми кимна .
Не мисля ,че му стана приятно ,но и на мен не ми е .
Взех си якето и напуснах болницата .
Качих се в колата и тръгнах към летището .
Не пътувах много дълго тъй като летището не беше чак толкова далеч .
Беше 14 часа на обяд ,а аз вече пред летището май доста подраних .
Паркирах колата на баща ми и застанах до входа на летището вадейки кутията си с цигари .
Винаги щом видех кутия с цигари се сещах за думите на Лухан .
Не пиши вредно е или нещо от този сорт и колкото и да се опитвах да го послушам не се получаваше ..нужди .
Щом изпуших цигара ти я загасих ,погледнах телефонът си за да видя колко беше часа беше 14 и 5
Реших вече да вляза вътре и да ги изчакам все пак имаше и вероятност и да подранят .
Влязох в голямата сграда беше доста оживено ... не обичам такива места ,но кой ме пита все пак .
Стигнах до мястото от където щяха да дойдат и търпеливо зачаках .
Минаха няколко минути и видях ,че семейство Ли идват към мен .
Погледът ми падна най-вече върху Донглим .
Вървеше към мен забързано и с широка усмивка на лице .
Знам ,че всички си падат по мен и как няма ,но това момче и Йоонсан се увличат прекалено много ,но честно предпочитам Йоонсан пред него .
Щом Донглим стигна до мен веднага ми се нахвърли .. не ,че очаквах нещо друго .
Отвърнах на прегръдката му колкото и да нямах желание и така след секунди малчото се отлепи от мен .
- Оппа липсваше ми много – Усмихна ми се чернокоското – Звънях ти и ти писан ,но ти не ми отговаряше – Намуси се младежа
- Нямах време съжалявам – Отговорих му като пробвах да избегна тази тема .
Родителите му стигнаха до нас и се поздравихме .
Семейство Ли са старо приятелско семейство и са много добри хора който много уважавам ,но синът им беше ...досадно лапе .. е поне за мен .
Донглим е готино хлапе ,но само външно .
Беше малко по –нисък от мен с черна късо подстригана коса и кафяви очи .. става ,но мен не ме привлича .
Щом поговорих и посрещнах семейство Ли тръгнахме към колата .
Стигнахме до черното БМВ и прибрах багажа им след което се настанихме като господин Ли седна до мен ,а жена му заедно с Донглим седнаха отзад .
Докато пътувах към нас заедно с гостите в колата проведох доста скучен разговор с господин Ли .
Доста подробно ме разпитваше за това какво работя ,въобще дали работя и какво ли още не .
Ама ,че досада добре ,че баща ми по това време ми звънна за да го уведомя дали съм посрещнал гостите ни от летището за което съм му доста благодарен тъй като въобще не ми се говореше с господин Ли.
След 20 минутен път стигнахме до къщата ни .
Слязох от колата и отидох до багажника за да извадя и пренеса багажа им в нас .
Настаних всеки по стаята му и отидох до кухнята за да кажа на готвачката ни да приготви нещо на гостите след което тръгна към моята стая ,но пред това време се засякох с Донглим .
- Оппа хайде да излезем ? – Подкани ме с усмивка на лице
- За не си ли изморен от полета ?
- Не въобще даже – Продължи да ми говори усмихнато
Да си призная въобще не ми се излиза с него ама въобще ,но май ще трябва ...
- Няма ли първо да оправиш багажа си ? – Попитах го набързо
- Не след като се върнем
А от къде си мисли ,че може да излезем ?
- Ако разбира се нямаш работа не искам да ти преча
Да пречиш ми въпреки ,че нямам работа ,но това е друг въпрос .
- М ... не къде искаш да отидем – Попитах го правейки се на мил .. дори не ми отива да се правя на такъв ъхх
- Не знам където решиш
- .. Добре
- Йей аз ще отида да предупредя нашите и идвам – Усмихна ми се и тръгна към стаята на родителите му .
Оф как не ми се излиза ,но не го правя заради мен обещах на татко ще го направя заради него .
Отидох до стаята си взех си някой неща и тръгнах към входната врата .
Стигнах до нея и започнах да се обувам ,а през това време дойде и Донглим
Двамата за броени минути се приготвихме и излязохме .
- С колата ли или пеша ? – Попитах го Донглим докато вървяхме по алеята .
- Къде мислиш да отидем ? Ако е много далеч по-добре с кола – Отговори ми ентусиазирано
- Пф не знам да отидем до някой кафене или мола ?
- Мола може – Набързо ми отговори .
- Добре
Двамата стигнахме до колата .
Отключих я и заехме местата си като подкарах бързо колата .
Колкото по-бързо отидем толкова по-бързо ще се върнем и това ще се върши .
Карах поне едно 15 минути докато най-накрая не стигнахме до прословутия мол.
Намерих място на което да паркирам .
Паркирах и двамата слязохме от колата като се запътихме към магазините .
Разбера се усмивката на Донглим не падаше от лицето му нито за миг което ме дразнеше до някаква степен незнайно защо .
/ Край на Гл.точка на Сехун /
Сехун и Донглим стигнаха до някакъв магазин и Донглим помоли Сехун да влязат и за разгледат .
- Оппа харесва ли ти ? – Извика Донглим сочейки му някаква блуза
- Става – Отвърна му Сехун
- Само това ... оф .. аз ще отида да пробвам някой неща ще ме изчакаш тук нали ?
- Да добре отивай – Каза му Сехун блеейки из магазина като муха без глава .
Минаха 5 минути и Донглим излезе преобразен/ преоблечен от съблекалнята .
- Оппа – Извика на Хуние който се обърна и го погледна – Как е ? Как ми стой ?
- Добре е – Отвърна му Хуни без заинтересованост
- Добре ще я взема - Усмихнато го уведоми Донглим
Щом Донглим си взе и плати покупките излязоха от магазина и тръгнаха към друг .
- Оппа наистина ми липсваше знаеш ли? - Хвана го под ръка Донглим
Сехун го погледна учудено след което тръгна да маха ръката на Донглим от себе си ,но изведнъж пред него се мярна познато лице което стоеше и го гледаше втренчено.
- Хе Ми - Каза тихо Сехун
- Сехун - Отвърна му с ядосан поглед
Сехун побърза да разкара ръката на Донглим от себе си ,но вече беше късно и Хе Ми ги бе видяла .
Засечкаа ... Етова това се казва кофти момент .
( Следва продължение ... )