Can you love me ? /HunHan/

Part 5

/ При Сехун и Йоонсан /
Сехун вече повече от 20 минути стоеше пред стаята в която бе настанен Йоонсан и чакаше докторът и медицинската сестра да излязат за да му съобщят какво е състоянието му.
Сехун едвам издържаше идеше му да влезе и да види как е Йоонсан .
Но в този момент в който Сехун обмисляше това докторът и медицинската сестра излязоха от стаята в която бе настанен Йоонсан.
Докторът затвори вратата след себе си и се обърна към Сехун .
- Докторе как е той? – Попита го Сехун
- Ами състоянието му е .... Стабилизирано ... ще се оправи спокойно просто му трябва малко почивка – Каза набързо доктора и се опита да си тръгне колкото може по-бързо преди Сехун да го попита каквото и друго да било .
- Ама докторе почакайте може ли да го видя - Извика му Сехун ,но той и медицинските сестри вече бяха твърде далеч за да го чуят .
- Дообре това беше много странно ... но добре – Каза си Сехун учудено и ядосано на ум
След което се замисли и протегна ръката си към дръжката на вратата.
Сехун открехна леко вратата и лека по-лека влезе в стаята при Йоонсан .Той го погледна и тръгна към леглото на което лежеше Йоонсан.
Сехун придърпа едни стол и седна като след което се загледа в лицето на Йоонсан след което въздиша и продължи да гледа с тъжен поглед спящото момче.
/ Отново при Кай и Лухан /
Лухан и Кай все още стояха на дървената и излющената пейка в парка и си говориха .
Темите им на разговор си течаха като безкрайна песен .
Двамата се опознаха и си прекарваха много добре заедно .
Всичко беше просто прекрасно .
- Лулу опааа опааа – Гласът на момичето прекъсна разговора между двете момчета .- Опаа – Извика момичето докато бягаше към Лухан и Кай
Лухан се загледа в момичето което му викаше и не след дълго забеляза и разбра коя е тя.
- Опаа – Стигна тя до Лухан и Кай като веднага щом стигна до двамата веднага се нахвърли на Лухан и го дари с неочаквана прегръдка .
- Хе Ми стига си ме прегръщала боли – Засмяно се обади Лухан
- А сори оппа ,но много ама много ми липсваше – Усмихнато отпусна прегръдката си .
- И ти на мен мъниче – Засмя се Лухан усмихвайки и се
- Стига де пак ли мъниче не съм малка просто ти си вече стар – Оплези му се след което се засмя Хе Ми и след нея и Кай не можа да одържи смеха си
Лухан погледна към Кай и се намръщи
- Ама да не си на нейна страна старче ? – Попита го Лухан
- Какво аз ли ? –Попита го саднато Кай
- Ти ми и ти са моята възраст значи и си стар вече какво ми се смееш на мен – Пошегува се Лухан след която се засмя
- Ама аз ... въййй това вече заболя – Засмяно му отвърна Кай
- Ой милия нищо ти няма – Каза му Хе Ми
Кай я погледна и не посмя да каже нищо друго .
Това момиче не му беше приятно и това си личеше .
- А да не сте се запознали – Каза им Лухан
- А да Хе Ми приятно ми е – Каза му тя безразлично
- Кай – Отвърна и той
- И само това ? Без приятно ми е – Каза му тя
- Да – Усмихна и се тъпо Кай
- Ха добре тогава – Отвърна му Хе Ми и отново се обърна към своя оппа – Оппа вие от кога сте навън ?? Обядвал ли си ?
- Хе Ми пак ли ? – Попита я Лухан
- Просто се грижа за теб какво толкова ! Ти си моят оппа и трябва да се грижа за теб хайде да вървим – Усмихна се на Лулу и набързо хвана дръжките на инвалидната количка на Лухан и тръгна с него напред ,а Кай вървеше зад тях умислено .
/ В болничната стая на Лухан /
Лухан стоеше в полу изправено положение на леглото си и слушаше това който му разказваше Хе Ми ,а Кай просто стоеше и ги гледаше без да убели и дума .
По едно време на Кай му омръзна да стой е да слуша какво си говорят Лухан и Хе Ми за това просто тръгна към изхода на стаята .
- На къде тръгна ? – Извика му Лухан
- Малко да се поразходя – Отвърна усмихвайки ме се Кай след което просто излезе от стаята оставяйки ги сами.
С излизането си от стаята Кай се замисли и реши да отиде да си вземе кафе ,но изведнъж се сети за Сехун и най-вече Йоонсан.
Веднага при тези мисли се разтревожи и тръгна към стаята в който по –рано ги видя .
Кай мина покрай няколко стая ,но не му изглеждаха познати ... поогледа се и повървя още малко след което разпозна стаята и тихо почука на вратата след която надниква в случай да не е объркал стаята .
/ При Сехун и Йоонсан /
Вече бяха изминали часове откакто Йоонсан не беше отворил очи .
А Сехун седеше до него и го наблюдаваше притеснено .
Изведнъж Сехун подочу тихото почукване на вратата след което видя и надничащият Кай.
Сехун стана от стола и тръгна към вратата оставяйки Йоонсан сам.
- Какво има нещо с Лухан ли ? – Попита го Сехун
- Не той е добре една негова приятелка или гаджето му не знам е при него и реших да ги оставя сами ... Йоонсан как е ? – Загрижено го попита Кай
- Приятелка? Гадже ? Ъ .. добре и не знам всичко е много странно прегледаха го след която попитах доктора как е той докторът само ми каза ,че ще се оправи състоянието му било вече стабилно и набързо си замина – Отговори му Сехун
- Без да ти кажат защо е припаднал или какво му има ?
- Да
- Това ми изглежда някак странно....– Каза му Кай
- Да е как си прекарваш с Лухан не се е случвало нищо нали ? Добре е ?
- Не разбира се добре е опознахме се и така ... мисля ,че може да станем добри приятели – Каза му Кай
- О така ли много бързо сте се опознали – Каза му леко ядосано Сехун
- М .. да – Засмя се Кай – А ти до кога мислиш да останеш при Йоонсан ? Не ,че имам против да правя компания на Лухан разбира се – Усмихна се Кай
- Не знам сигурно докато се събуди
- Май те е грижа за него ?
- До някъде .... А ти сигурен ли си ,че не ти е проблем да стоиш при Лу – Попита го отново Сехун
- Не никакъв- Направи отрицателен знак с глава и му се усмихна
- Добре ... дано се събуди по-бързо – Каза си Сехун
- Дано – Усмихна му се Кай – А и – Изведнъж телефона на Кай прекъсна това което щеше да казва на приятеля си .
Той извади телефона от джобът си и го вдигна .
/ В стаята на Йоонсан /
Щом Йоонсан осети ,че Сехун го няма в стаята веднага отвори очи и стана от леглото .
- Оф мислих си ,че няма да излезе ох толкова е изморително да стоиш така толкова време –Започна да се мърда Йоонсан
- Ах така е по-добре – Започна да се протяга – Оф това да се престоря на припаднал не беше добра идея .... Дали Сехун ще се върне пак ? .. Дали тук някъде няма нещо за ядене –Започна да се оглежда и да обикаля из стаята .
/ Отново при Кай и Сехун /
Кай говори известно време след което затвори ядосано телефонът си .
- Трябва да тръгвам – Каза му Кай ядосано
- Защо ?Да не е станало нещо ? – Попита го Сехун
- Нови проблеми във фирмата е ще тръгвам –Отвърна му Кай
- Добре и спокойно не се впрягай нещата ще се оправят спокойно – Окуражително го Сехун
- Да се надяваме – Каза му набързо Кай – Да се видим по-късно ?
- Може
- Добре като свършиш тук ми звънни дано до тогава нещата се оправят – Каза му Кай
- Добре няма проблем – Усмихна му се Хуни
- Е чао
- Чао Кай
След думите си Кай веднага се обърна и тръгна с бърза крачка към изхода на болницата,а Сехун отново тръгна да влиза в стаята на Йоонсан.
Той открехна леко вратата и влезе тихо в стаята като след секунди стъписано спря на място и се загледа в Йоонсан който обикаляше из стаята .
- Оф нямали ми храна тук оф искам храна ... ,но пък ако някой ме види ,че съм станал .. оф защо въобще направих това ... офф не трябваше да се преструвам оф Йоонсан много си зле – Каза си Йоонсан
- .... Какво по –дяволите ... ти си станал ?- Извика Сехун
Йоонсан веднага се обърна и съзря Сехун .
- А ..аз Хуние .. оправих се – Отвърна му с треперещ глас
- Толкова бързо ... кого се опитваш да заблудиш ?- Попита го ядосано Сехун
- Не аз ... събудих се преди малко и ..
- Не ми обяснявай ..разбрах ето за това докторът се държа така да не си го накарал да ме излъже та виж се нищо ти няма ...
- Не Хуние аз ... ъм аз
- Не си прави труда да ми обясняваш нали те виждам ... как посмя да направиш всичко това да .. да се направиш на припаднал да ме караш да се притеснявам за теб ... как посмя ? – Продължи да му крещи Сехун
- Питаш ме защо ? Как посмях ,а ? Ами ти ? Ти как посмя да се държиш така с мен ? Как можа де ме отблъснеш така ? Знаеш ли колко зле ме накара да се почувствам вчера заради теб загърбих и достойнството си! Защото те обичам
- Престани да лъжеш не ти отива !
- Не Сехун не е така ! Аз наистина те обичам какво искаш да направя за да ми повярваш ? Знаеш ли ,че заради теб вчера щях да умра ? Знаеш ли защо бях тук в болницата ? Не знаеш нали ? И не ти пука нали не ти пука за мен ... аз който толкова те обичам – Развика му се Йоонсан
- Ти не ме обичаш ! Ти си само едно малко разглезено хлапе искащо всичко и най-вече това което няма МЕН ! Казах ти и преди ти за мен беше само секс нищо повече ! Проумей го и порасни !
- Ти ... ужасен си – Каза едвам удържаше сълзите си Йоонсан
- Знам за това престани да се държиш като дете и да правиш такива детски неща ! Не ти отива ! И знаеш ли нещо много важно не разбра за мен през цялото това време – Мразя да си играят с мен ! Само аз мога да си играя с другите не и те с мен ! – Изказа се Сехун след което се обърна и излезе от стаята в която бе Йоонсан и ядосано тръшна вратата след себе си .
След силното тряскане на вратата от стана на Сехун ,Йоонсан подскочи уплашено след което просто седна на леглото си и тихо заплака .
*******************************************
Сехун вървеше към стаята на Лухан ядосано чувстваше се зле ... използван ... това не беше присъщо за него ... той не трябваше да се чувства така ...
- Никой не се държи и не постъпва така със Сехун никой – Каза си тихо Сехун и ядосано продължи да върви към стаята на Лухан .
( Следва продължение )
Хей хора дано частта ви е харесала! :)
И този път искаме да направим нещо малко по-различно като ви попитаме някой неща свързани с историята .
Въпрос 1 : Мислите ли ,че Кай изпитва чувства към Лухан ? А Лухан към Кай ?
Въпрос 2 : Въпреки всичко мислите ли ,че Сехун изпитва нещо към Йоонсан ?
Въпрос 3 : Приемливо ли е държанието на Сехун към Йоонсан ?
Въпрос 4 : Според вас Сехун изпитва ли нещо към Лухан ?
Ще помолим всеки прочел частта да отговори на тези въпроси ако може с по-дълъг отговор .
Благодарим ви предварително това значи много за нас !