Can you love me ? /HunHan/

Part 13

Сехун излезе от банята само с по една кърпя която скриваше долната част от тялото му като по-нагоре показваше изящното му мускулесто тяло по което все още се стичаха капки вода .
Той направи няколко крачки към стаята си ,но гласът на Донглим го накара да спре и да се обърне.
- Оппа
Сехун продължи да гледа с проницателен поглед Донглим който спускаше поглед по тялото му .
Хуни се подсмихна и се приближи до Донглим който бе започнал да диша учестено .
Щом Сехун се приближи максимално до момчето срещу него го подпря до стената като заби поглед в него ,а Донглим го загледа уплашено.
- Какво стана сега да не те хвана страх от мен ? – Попита го Сехун
Донглим можеше да почувства дъха на Сехун върху себе си и целия настръхна .
- .. Н-не
Сехун се приближи още по-близо до Донглим и му проговори тихо .
- Желаеш ме нали малчо ? – Прошепна му Сехун , а Донглим потрепери – Хайде отговори ми ?
- Аз .. да – Изстена Донглим ,а Сехун се отдръпна от него .
- Е за съжаление няма как да ме получиш – Заяви му Сехун – Има друг ..влюбен съм в друг - Отново приближи лицето си до това на Донглим – За това се откажи от мен и си намери някой който ще изпитва същото към теб ..забрави за мен ! Ясно ? За твое добро е – Посъветва го Сехун отново отдръпвайки се от момчето до него след което се обърна и отново тръгна към стаята си .
Щом Хуние влезе в стаята си сълзите на Донглим потекоха . Той постоя така няколко минути след което побягна със сълзи на очите към стаята в която го бяха настанили домакините му .
- Ще поплаче малко и после ще му мине – Каза си Сехун като продължи да суши косата си .

/ Час по-късно при Лухан /
Времето минаваше бавно.
Чесовникът тиктакаше .
А в стаята на Лухан беше настъпила  гробна  тишина докато Сехун не влезе .
- Лу много ли закъснях ?- Каза Сехун влизайки в стаята при Лухан
Щом Сехун влезе остави чантата която носеше на един стол и се загледа в Лухан който сякаш въобще не беше на този свят.
- Ехо Земята вика Лухан – Сехун размаха ръка пред лицето на Лухан
- А .. – Ококори се Лухан – Дошъл си
- Да преди секунди ..дори не ме забеляза ..
- Извинявай – Извини му се Лу
- За какво толкова се беше замислил ? – Любопитно попита Хуние
- Нищо – На сила му се усмихна Лухан
- Нещо тревожи ли те ? – Попита сядайки до него Сехун
- Не просто се замислих за него спокойно – Успокой го Лухан
- Добре – Усмихна му се Сехун
- Каква е тази голяма чанта на стола – Учудено го попита русокосия
- Ами – Сехун стана и отиде до чантата като бръкна вътре и извади една възглавница .
- Лухан да ти представя любовта на живота ми моята ... възглавница – Каза Сехун след което гушна възглавницата си
Щом Лухан чу това започна да се смее ,а Сехун се усмихна и отиде до него като остави възглавницата върху на леглото до Лухан .
- Я защо не спираш да се смееш ? – Попита го Сехун докато и той се смееше
- Хах любовта на живота ти ,а ? – Продължи да се смее – Да му убиеш от смях ли искаш?!
- Защо какво му е смешното знаеш ли колко много се обичаме ,а ? Нашето беше любов от пръв поглед знаеш ли ?! – Подсмихна му се Сехун
- О така ли а ми разкажи за този съдбовен миг на любов от пръв поглед – Засмяно го попита Лухан
- Дообре и така слуша сега не съм разказвал това на никой защото никой не знае за моята тайна женичка за това пази това в тайна ,че ако любовницата ми разбере лошо – Путупа възглавница си след което продължи с разказа си - И така беше един слънчев ден .. или не май валеше – Засмя се Сехун – Карай та така както съм си вървял към вкъщи атски напушен разбира се съм се отбил до някакъв магазин .. и мм да само това помня после се събудих вкъщи в леглото си като дори не знам как съм се прибрал ,но щом се събудих в ръцете ми беше моята Жулиет – Взе възглавница си – И така щом я погледнах осъзнах ,че е съвършена беше толкова мека ,а и 100% памучна .. не знаех от къде се е взела тъй като не ми беше позната ,но усетих привличане по между ни и от този миг започна всичко
Щом Сехун спря разказа си Лухан постоя няколко минути без да каже нито думи след което започна да се смее .
- Хаха очаквах нещо по-така .. но о боже ти не си добре и какво не знаеш ли от къде си я купил ? Защо въобще си я купил .. явно наистина си бил атски напушен .. И какво с две възглавници ли спиш .. Хуние не мога с теб – Продължи да сме смее Лухан , а Сехун само го гледаше и му се усмихваше насреща
- Нищо не помня от това ,но ... съм сигурен ,че нашето е съдба - любов от пръв поглед
Лухан продължи да се смее ,а Сехун отново проговори
- Но това си остава между нас нали ? – Засмя се Сехун – Че ако леглото ми разбере лошо – Натъжи се Сехун
Лухан се засмя след, което кимна на Сехун който остави възглавницата си настрани и се загледа в Лухан
- Знаеш ли липсваше ми смеха ти .. усмивката ти – Каза му Сехун
Щом чу това лицето на Лу мигновено придоби леко розов цвят
- .. Е ... мога да пренощувам при теб нали?
- И без това си тук ,а и си довел и Жулиет така ,че да –Засмя се Лухан
- Йее – Извика Хуни радостно,а Лухан само се засмя без да каже нещо
- E днес времето е по-хубаво от вчера искаш ли да излезем ? – Попита го Хуние
- Ами ..не знам – Отговори му несигурно Лухан
- Защо ? Не ти се излиза с мен ли ? – Пошегува се Сехун
- Не просто ..
- Няма просто няма сложно хайде де с Кай и Хе Ми излизаш ,а с мен не искаш – Нацупи се Сехун
- .. Пф добре ще излезем
- Йейй – Зарадва се Сехун – Аз съм съм готов ти ?
- .. И аз
- Дообре- Зарадва се Сехун след което помогна на Лухан да седне в инвалидната си количка .
/ След 10 мин./
Сехун вървеше отзад Лухан като караше инвалидната му количка .
Времето навън беше приятно и подходящо за разходка из близкия парк .
Докато двете момчета вървяха Сехун забеляза една свободна пейка и реши да седнат ,а не да обикалят по –няколко пъти парка .
Щом стигнаха до пейката Сехун се настани след което приближи Лухан до себе си и проговори .
- Как върви терапията ? – Попита го с по-тих глас Сехун
- М ами по-добре вече мога да правя малки крачки ,но се иска още тренировки и упражнения
- Така ли ? – Погледна го учудено – Тогава ще направиш ли поне крачка за мен много искам да те видя
- Аа все още е рано за такива неща .. страх ме е
- От какво аз ще съм до теб и ще те държа .. само една крачка става ли ?
- Не знам дали ще мога .. не искам да те разочаровам
- Няма – Усмихна му се Сехун – Хайде – Изправи се Сехун като помогна на Лухан да се изправи на краката си докато все още го държеше здраво за да не падне .
- Сехун .. аз ..не знам не мога нека седна
- Само крачка една единствена крачка заради мен .. айде държа те – Подкани го с усмивка на лице Сехун
-.. Добре – Каза му тихо Лухан като се пробва да повдигне кракът си за да направи крачка . И така след минути Лухан беше направил цяла крачка с помощта на Сехун .
Лицето на Сехун грееше от щастие заради видяното .
Това беше важен и запомнящ се момент и за двамата .
Щом Лухан направи крачката си Сехун радостно извика и прегърна Лухан .
- Ще се оправиш много скоро ще ходиш нормално браво ,браво на теб – Радостно му говореше Хуние след което леко и внимателно го постави да седне обратно в количката .
- Измори ли се ? – Попита го Сехун
- ..Малко – Отвърна му Лу
- Много ме зарадва браво Лу наистина много се радвам за теб – Поздрави го радостно Сехун – Сега една крачка после още една и така напълно ще може да ходиш и така ще излизаме навън ще се разхождаме повече ще посетим места на който не си ходил и ...- Продължи да говори Сехун докато тихия глас на Лухан не се чу
- Сехун аз .. трябва да ти кажа нещо – Каза му тихо Лухан
- Ще бъде много забавно и .. какво ? – Спря да говори Сехун
- Ами .. нищо – Въздъхна Лухан
-Не не е нищо какво има кажи ми !- Настоя Сехун
- .. Не наистина не е важно
- Добре ,но ако има нещо може да ми кажеш по всяко време нали знаеш ?
- .. Знам – Насили се да се усмихна Лухан
/ Гл.Точка на Лухан /
Не знаех как да му го кажа ...
За това просто му казах ,че не е нещо важно ,но всъщност е .
Но как да събера смелост да му кажа ,че след седмица вече няма да се виждаме...че ще ме няма тук.
Все още не съм готов да се сбогувам с него .. дори след седмици или месеци пак няма да съм готов да се сбогувам с него .
Гледах го и се усмихвах все едно няма нищо усмивката му беше ценна за мен .
Усмивката му беше всичко от което се нуждаех в момента ..тя ми даваше силата от която се нуждаех .
( Следва продължение ... )