Can you love me ? /HunHan/

Part 8

/ След няколко минути /
- Е не май не беше толкова трудно, а ?- Попита го Сехун
- Не съм ял толкова много през живота си ти да ме убиеш ли искаш? – Засмя се Лухан
- Може и да искам – Засмя се Сехун
- Ау така ли инат такъв ... засегна ме – Намръщи се Лухан
- Бебето нещо много се засяга сърдитко – Засмя ме се Сехун – Е сега ще оправя тук и ще излезем .. нали ?
- Да – Усмихна му се Лу
/ След няколко минути /
Сехун взе подноса от Лухан и тръгна към столовата на болницата .
Щом го остави се върна при Лухан, който гледаше през прозореца падащите дъждовни капки навън.
- Заваля – Информира го Лухан
- Намери кога за завали – Ядоса се Сехун като тръгна към Лухан и най-вече към прозореца, пред която беше застанал той.
Сехун се загледа в гледката навън ... Времето не беше подходящо за излизане беше завалял доста силен пороен дъжд .
- Явно плановете ни за излизане няма да се осъществят ... може след като спре ..
- Не край
- Пф ... тъпо време ... развали не плановете за днес – Намръщи се Сехун
- Друг път ще излезем и без това дават, че цяла седмица времето ще е такова има време ще излезем – Каза му Лухан с топла усмивка на лице
- Ама аз исках днес ... добре когато времето се оправи ще излезем
- Аха
- Е тогава какво искаш да правим сега ? – Попита го Хуни
- М не знам .. ти какво предлагаш ?
- Ами може да .. – Сехун бе прекъснат от влизането на Хе Ми в стаята
- Опааа – Затича се към Лухан – Липсвах ли ти? ... Ти на мен мноооооооооооого – Мента му се на вратата като го за прегръща .
Лухан остана като препариран в прегръдката на Хе Ми, а Сехун я гледаше с ядосан поглед .
След минути дълги и силни прегръдки Хе Ми се отдели от своя оппа с усмивка на лице .
- Какво има, защо дойде ? – Попита я Лухан
- Оппа какъв е този въпрос .. да не си болен – Допря ръката си на челото му – М нямаш температура
- Виж какъв дъжд вали навън, защо дойде може да се разболееш ?!– Каза Лу
- Няма спокойно – Усмихна му се след което се обърна към Сехун – Този още ли е тук?
- Да проблем ли имаш малката ? – Попита я Сехун
- М не никакъв ... просто ме дразни тъпата ти физиономия – Каза му и се обърна към Лухан
- Хе Ми ! – Скара и се Лухан
- Какво ? Той си го проси от самото начало не ми харесваше – Отново се обърна към Сехун – Имаш ли криминално досие ?
- Лухан тази добре ли е ? – Попита го Сехун
- Да добре е – Засмя се Лухан – А ти стига не се заяждай той не ти е направил нищо – Смъмри я Лухан
- А то остана и да ми направи .. и към въпроса ми искам да ти видя досието .. убивал ли си човек ? Като те гледам с този поглед може да убиеш някой
- Не съм убивал човек, но мога да променя това заради теб – Усмихна и се през зъби Сехун
- Опаа – Разциври се Хе Ми
- Какво ти има днес, защо се държиш така? Престани това не е прилично и културно .. не се дръж невъзпитано – Скара и се Лухан
- Добре ... но не ми е приятно компанията му
- Тогава си върви – Каза и Сехун
- Ти гониш ли ме ?
- Както искаш го разбирай
- Знаеш ли я вземи си смени дрогата
- Защо ти по-хубава ли предлагаш ?
- АА стига ! Престанете и двамата, а ти госпожичке още не си влязла и започна да се заяждаш престани !
- Но оппа – Пръкна я Лухан
- Няма, но искам да се държиш добре с него какво сте се закарали ... Всъщност май не сте се и запознали ?!
- Може да се каже
- Добре тогава отиди при него и се запознайте както трябва и без заядни – Подкани я Лухан
- Оф – Изофка Хе Ми като стана от леглото на Лухан и отиде до Сехун – Хе Ми ... приятно ми е – Измънка си под носа Хе Ми
- Какво не те чух ? – Каза и Сехун
- Ама ти глух ли си бе ? Казах ти, че се казвам се Хе Ми
- Не, не съм глух и Сехун приятно ми е - Хвана ръката и което я шокира и се здрависаха
Хи Ми отдръпна ръката си и я затри в блузата си.
- Ил ве кой знае какво си пипал, а сега докосваш и ръката ми – Отдръпна се от Сехун и отиде и сетна до Лухан .
- Оф момиче какво да те правя ?– Каза и Лухан
- Гушкай ме – Разтвори ръце
- Бебе такова не се лигави не си на 3 – Скара и се Лухан
- Може и да съм – Засмя се Хе Ми
- Тя и на 3 не е ..пеленаче – Замрънка си Сехун
- Каза ли нещо ? – Попита го Хе Ми
- А не нищо – Усмихна и се Сехун
- Онзи ... как се казваше .. Кай .. той е по–готин от теб .. теб не те искам
- Знаеш ли мила и аз не те искам, но те трая за това гледай да си мълчиш за да си нямаме проблеми
- Сехун – Извика му Лухан – Стига ... Ти също – Погледна Хе Ми
- Добре спирам обещавам .. само заради теб – Измърмори Хе Ми/ След няколко часа /
След един час мъчение за Сехун за негово голямо облекчение най-накрая Хе Ми реши, че е време да ти тръгва което развесели общо взето и Лухан който едвам я траеше .
Веднага щом Хе Ми напусна стаята и остави двете момчета сами Сехун въздъхна облекчено и се усмихна .
- Помислих ,че няма да си тръгне – Каза си тихо след, което стана и отиде до Лухан
- Толкова е досадна как я понасяш ? – Попита го Сехун
- Трая я какво да я правя тя ми е като по-малка сестра, но днес се държа просто ужасно с теб за който се извинявам от нейно име .
- Няма за какво и аз се държах гадно .. поне си признавам – Засмя се Сехун
- Хаха истина – Засмя се сладко Лухан след което се протегна ръка към шишето с минералната вода на шкафчето до него .
Лу взе шишето с минералната вода и тръгна да го отваря, но това че беше доста добре затворено му попречи .
- Да ти помогна? – Протегна се Сехун
- Не ще мога и сам
- Дай на мен де – Хвана шишето и капачката Сехун и я завъртя, но без да иска стиска прекалено много напълненото шише с вода и се опръска .
- Оф казах ли ти, че мога сам виж сега какво направи
- Е малко се опръсках голяма работа – Засмя се Сехун – След няколко минути ще изсъхне – Успокои го и му наля вода като след което му подаде чашата
Лухан отпи и остави стъклената чаша на мястото и, а Сехун стана от стола на който стоеше и свали блузата си .
- Какво правиш ? – Попита го учудено Лухан
- За да изсъхне по –бързо – Сложи бузата си на малкото парно отсреща и се върна при Лухан сядайки на старото си място .
Лухан стоеше и наблюдаваше действията на Сехун като постоянно погледът му се забиваше в полу-голото му тяло .
И така след няколко секунди без да се усети Лухан вече беше зачервил бузи .
Изведнъж се усети къде гледа и отмести поглед .
На Сехун не можа да му убегне всичко това и се усмихна леко .
- Не е проблем да остана така докато ми изсъхне блузата нали ? – Попита го Сехун
Лухан погледна Сехун и едвам, едвам продума
- Д-да
- Добре – Засмя се тихо Сехун
- Какво смешно има ? – Попита Лухан
- А нищо!
- Ако искаш облечи някоя моя блуза – Посъветва го Лу
- А не няма проблем и без това тук е топло
Със всяка изминала минути в която Лухан гледаше Сехун започваше да се изчервява все повече и няколко капки пот се стекоха по лицето му .. колкото и да се опитваше да не гледа Сехун просто не му се получаваше .
- Лу добре ли си? – Попита го Сехун
- .. Д-да защо ?
- Потиш се .. горещо ли ти е ?
- .. Ъ да .. горещо е ... доста е горещо тук – Започна да си вее с ръка, а Сехун се засмя тихо усещайки преиграването на Лухан
( Следва продължение )
Хора дано частта ви е харесала !
Извиняваме се за закъснението и !
Ще се радваме ако всеки прочел частта остави по един коментар ! Всичко това е важно за нас
Благодарим ви предварително