One extraordinary dream - Един необикновен сън

Разочерованието

Мина вече седмица, от последната ми връзка с него. Магията изчезна и отново всичко си е така, както беше преди. Отново същият скучен живот, същото разочерование от живота.

- Анна, Анна, Анна събуди се. Имаш 6ца на теста, но не можеш да спиш в час. - каза учителката ми по английски усмихнато с нотки на строгост.
- Извенете ме, напоследък не се съсредоточавам. Извинявам се, наистина. - засрамено й отвърнах и отворих учебникът си.
- Не е честно! Защо за мен едни правила, а за нея други? - обади се един от "популярните момчета" - Последният път, когато аз заспах в час ме пратихте при заместник-директора.
- Прав си Ричард, не е справедливо, въпреки че тя е от послушните.. Хммм, хайде Анна, бягай при директора.

* Излязох от кабинета и всички се подсмиваха*

Всичко мина наред. Извикаха мама, но не съм наказана. Минах с извинението, че ми е лошо, но всъщност си мислех само за Себастиян.
Черна коса, тъмни очи, в които можеш да потънеш. Тялото му не беше релефно, но беше здраво. Може би бях влюбена, не знам... До сега не съм изпитвала такава жажда към някого, както към него. Той беше ЛОЛ. ( и то само от снимките)

Прибрах се заедно с мама, тя постоя малко при мен и отново излезе с Фредерико, новият й приятел. Италиянец. Не ми изглеждаше симпатичен.

Седнах на компютърът си и пуснах любимата си игра (може би, за това не бях харесвана. Бях на 17, а още играех игри на компютъра. За момчетата това е част от ежедневието, но никоя от "приятелките" ми не го правеше.) Времето минаваше бавно, след петата чаша с портокалов сок се запътих към тоалетната. Тогава чух как телефонът ми звъни от другата стая, не побързах да го вдигна. Най-вероятно майка ми иска пак да свърша някоя домакинска работа, докато тя се мляска с италянци.

Отидох в стаята си и от чисто любопитство погледах телефонът си. Изненадааа!!! СЕБАСТИЯН, беше ми се обадилл. Божееее, умрях от щастие.

*Хубавите неща в живота се случват тогава, когато най-малко очакваш*

След като обикалях в кръг скачайки от радост петнадесет минути се успокоих и му се обадих.
- Ало - каза той с невероятно спокойният си глас
- Звънял си ми, но аз се къпах. - излъгах го с надеждата да ми повярва.
- Ммм, с дрехи ли си сега? - попита ме и гласът му стана перверзен.
- Не, смисъл да, смисъл по хавлия съм. - ГЛУПАЧКА!
- Хаха, сладур. По хавлия значи. И каква е на цвят?
- Няма да ти кажа!!!
- Розова??
- Мммм... Може би. Какво те интересува какъв цвят е?
- А еднорози има ли или, хаха?
- Нееее ... Може би. Ох, какво ти пука??
- Не се пали. Е така, просто в разговор да се намираме.
- Мхм, да бе. Та ти защо цяла една седмица не ме потърси? А?
- Хаха, длъжен ли съм?

*Аааааа, вбесява ме. Винаги отговаря на въпроса с въпрос*

- Ами не знам, помислих си, че ... Няма значение...
- Кажи де, че те харесвам ли?
- Не!
- А, неее. Не ме лъжи!
- ... Малко.
- Ам, виж сега. Аз не мога да те харесам без да се видим! Искам да излезем, наистина. Хайде сега, нали и без това си се изкъпала. Само кажи къде.
- Ами добре. Значи да се чакаме пред "Донати при Лила".
- Окей, след 30 минути съм там!!

* Затвори*

Ами сега? Аз го излъгах, че съм къпана ... Имам 30 минути да се изкъпя, оправя, облека и стигна до "Донати при Лила".