One extraordinary dream - Един необикновен сън

Раздвоена

    Отписването ми от болницата настъпи. Исках най-после да изляза навън и да видя слънцето, но когато излязохме от болницата видях, че вали.
    Когато с мама и Федерико излязохме от колата, дъждът вече почти не се усещаше. Пред вкъщи бяха всички хора, които се радваха, че вече съм добре, а именно Стеф, Джили, Едгар, малкия Робърт, Джеймс, Оливър, Себастиян и Ричард. Забелязвам, че вече започвам да ствам пречка между тях двамата. Не искам да се получава така, но с какво съм виновна аз, че съм заедно с единият, а другият е влюбен в мен от дете?
    Всички започнаха да ми се радват и да ме прегръщат. Ричард ме прегърна така силно, че имах чувството, че отново ще припадна. Себастиян ме прегърна, но аз не знаех дали да му отвръщам, все още очаквах мига, в който ще трябва отново да говорим за случилото се. Малко или много се радвах, че го виждам, но в главата ми ставаше все по-объркано. Дали изобщо да говоря с него или не.
- Хайде да влизаме! - подкани ни мама. - Вътре има хапване.
- Вече по-добре ли си? - попита ме Джили и ме гушна.
- Да! Чувствам се като нов човек!  - казах аз и се засмях. В този момент Джеймс дойде и гушна Джили през врата. - Какво става тук?
- Нищо, просто си станахме добри приятели докато бяхме в болницата. - отговори Джили.
- За сега сме само приятели, но само за сега! - допълни Джеймс с усмивка и я целуна по косата.
- Не! Нищо няма да стане! - каза Джили и започнаха да се гонят и смеят из стаята.
- Уау, радвам се, че престоя ми в болницата е бил повод за нова любов! - казах учедено, че най-добрата ми и в същото време толкова срамежлива приятелка се занимава с такова момче като Джеймс. - Вече ще ви викам Джей-Джей!
- Е, хора радваме се, че дойдохте да видите как е Анна, но сега е време да си почине. - разпрати ги Федерико.

    Всички си тръгнаха, но Ричард и Себастиян се направиха, че не са чули и останаха. В този момент мама и Федерико също решиха, че е време да излязат от стаята.
    Останах сама с тях и само виждах как се гледаха злобно и нищо не казваха.
- Ще ми обясните ли какво става? - попитах.
- Докато беше в болницата станаха доста нещ... - каза Ричард.
- Питаш какво става? Питаш КАКВО СТАВА? Знаеш ли каво става? Става това, че най-добрият ми приятел ми забива нож в гърба и то ми е забил нож не само с едно острие. - разгневи се Себастиян. - Няма да си с него! Няма да си с него, чу ли ме! - започна да плаче - Аз те обичам! Аз! Знеш ли той каво направи? Каза всичко на майката ти, за Стела. Майка ти ме мрази сега!
- Това, което е казал не е лъжа!
- Анна, всички правим грешки. Ти си всичко, което имам и когато видях, че може да не те има на този свят и че ще е заради мен осъзнах, че не те заслужавам! Не искам да ми даваш втори шанс, но не искам и да бъдеш с Ричард! Той е психопат! Побъркан е, разбираш ли?
- Какво по-хубаво от това някое момче да е влюбено до полуда в теб? - попитах с кръстени ръце и гледайки го изпитателно.
- Помниш ли, помниш ли когато бяхме на нашето място и ти ме видя каква развалина бях станал? Помниш ли? Сега от мен наистина няма да остане нищо, ако ме оставиш!
- Ще ви оставя да си поговорите двамата. Става ли, Ан? - попита Ричард.
- Мхм. - позволих му аз.
- Анна, виж. Зад цялата тази моя потайност, всичко си има причина. Аз не водя живота, който си мислиш!
- Слушам те!
- Първо, както вече знаеш жиея в каравана. Второ мама работи в бар, но не в обикновен и не е просто барманка! Сама се досещаш кава е професията й! Баща ми не е тираджия. Истината е, че дори не го познвам, не знам кой е и сигурно никога няма да озная! А Кентър ми е половин брат. Животът и детството ми бяха тежки! Стела, тя ... Винаги съм бил с нея само за, заеш за какво. Ти! Ти си истината! - той се разтрои. Не знаех какво да кажа, след това. Реших, че просто се нуждае от прегрътка. Когато го прегърнах той плачеше наистина много силно. Не знех какво да направя. Беше ми гадно. Може би, трябва да му простя. Прав е, че всеки греши.
- Пандишпанче. - казах му. - Не плачи, моля те!
    Казах това и исках да го целуна, надигнах главата му и го целунах. Устичката му беше толкова, мека, нежна радавах се, че отново усещах вкуса й. Не можех да му се сърдя повече!
    Себастиян избърса сълзите си и ме повдигна.
- Обещах ли ти, че ще бъдем заедно завинаги? - каза той и ме целуна.
- Да! - отговорийчх му щастлива!
- Анна, наистина, изви...
- Шштт, тихо! Не казвай нищо! - замълчах за секунда и после започнах да го гъделичкам. Смехме се! Бях щастлива!
- АННА! - влезе с тряскане Ричард. - Добре ли ... - видя, че със Себастиян се гушкаме и отново тресна вратата.
    Исках да го догоня, но не можех да тичам след това, което беше се случило с мозъка ми. Само го видях от прозореца как тичаше и беше разгневен!
- Обичаш ли го? Обичаш го, а! - Себастиян стана и започна да се държи агресивно. - Хайде, догони го! Бъдете си заедно! Не ми пука вече! - каза това и той също напусна домът ми.

    Легнах на леглото си, за да си "почина", но реших, че вече е време серозно да помисля за нещата които се случват със Себастиян и Ричард.

    От двата стола паднах по средата. Ще излъжа ако кажа, че не харесвам Ричард. Той е толкова мил и сладък. Държи се с мен все едно съм най-специалното нещо. Красив е, умен е и е наистина много интелигентен. Харесва ми как ме гледа, как се държи. Чувствата, които е изпитвал към мен през всичките тези години! Всъщност харесва ми всичко в него.
    Себастиян ... Как да го оставя? Съдбата ни събра по-толкова нестандартен и в същото време много сладък начин. Имам чувството, че съдбата иска да сме заедно повече от всичко, но това което той направи е наистина ужасно. Човек, който е изневерил веднъж и втори път ще изневери. И все пак той е красив и мил. Връзката ни беше най-хубавото ми преживяване. Той беше най-хубавото ми преживяване. Първата ми тръпка. Пандишпанчето ми! Толкова го обичам. Ако отида при Ричард ще ми отнеме много време да го забравя. Всяко докосване, всеки поглед, всяка целувка ...

    Къде е съдбата сега, за да ми помогне? Казах си така, който пръв от двамата дойде или ме потърси, значи той е правилният човек за мен.