One extraordinary dream - Един необикновен сън

Кастингът

Събудих се леко стресната за миг, докато осъзная къде се намирам. Видях го. Реших да го погледам малко как спи след което го целунах и тихо му прошепнах:

- Отивам да купя закуска.
- Нее, стой си тук при мен. - каза той просънено и със затворени очи, но сякъш знаеше къде точно се намирам и ме придърпа към дюшека.
- Себастияян! Трябва да ядеш!
- Охх, добре, ама бързо се връщай.

След 10 минути най-после бях долу. Светофарът светеше червено и така минаха още 2 минути. След още 5 вече бях пред закусвалнята.
- Две банички, два айряна и две от поничките с баварски крем.
Реших да тичам обратно към сградата, защото му обещах да не се бавя.

- Тук съъъм. - извиках, а той си спеше. Засмях се и скочих на дюшека. - Ставай, ставай, ставааай. - казвах и го цунках ли, цунках.
- Ставам де, ставам.

Седнахме на върха и наблюдавахме. След като изядохме всичко неусетно стана време за училище.
- Трябва да тръгваме.
- Ми бягай.
- Аз? Ами ти?
- Хаха, аз съм 12ти клас. Никой няма сега.
- Ако ти няма да ходиш и аз няма да ходя.
- Добре, добре. Айде и аз отивам, но хайде ставай, че трябва да мина през квартирата.
- От кога не си се къпал?
- Ами не знам, може би от три седмици. - каза ми и се засмя.
- Лъжеш! Дори не миришеш зле.
- Е, аз ти казвам.

Имахме един час до училище. Той успя да се изкъпе и преоблече.

*Аз никога нямаше да се справя толкова бързо.*

- Виж сега как ще ни гледат всички. - каза с усмивка.
- На никой не му пука за нас. - погледах го, а той продължаваше да се смее.

Никой в училище не ни гледаше. Той си въобразява, че е супер звезда. Чудя се как ли ще навакса материала, все пак ще кандидатсва?

След последният час си тръгнах, а той ме чакаше отвън и пушеше цигара. Не знаех, че пуши. Ще го убия!!!
- Пушиш ли, бее? - попитах го ядосано.
- Е не бе брат, на китара свиря. - подсмя ми се той. И ме гушна през рамо.

- Ооо, да не би дебеланата на класа да си е хванала задръстеняк? - отново онзи тъпак Ричард.
- Някакъв проблем ли има? И кой каза, че е дебел?
Изведнъж на Себастиян му кипна. Отиде до него и го бутна на земята, клекна до него, хвана тениската му и му каза нещо шенейки, но не разбрах какво. Тогава Ричард стана, само вдигна рамене подигравателно и се оттегли.

- Анна! - повика ме към него до като трептеше с единият си крак.
- Да. - казах с лек упах в очите си и отидох при него.
- Кой беше този? Защо те дразни? И най-вече защо не ми каза? - задаваше тези въпроси без дори да ме погледне в очите.
- Аз, не знам. Виж, аз не съм от най-харесваните момичета в класа. Даже напротив. Цял живот ме убиждат, защото нямам пет сантиметра разстояние между баджаците си. Не съм най-голямата красавица и доста уча, за разлика от тях. Различна съм и не им харесва. Извинявай, но аз просто си мислех, че ако ти кажа тези неща ти няма да ме ...
Той сложи пръст на устата ми. Усмихна се и ме прегърна.
- Глупаче мое. Кой ти каза, че не си най-голмата красавица на света? Защото аз мога да се закълна, че не съм виждал по-красиво момиче от теб.
- Ами Стела?
- Оф, стига с тая Стела нещата там приключиха.
- Мхм, добре. Извинявай.