One extraordinary dream - Един необикновен сън

Толкова сте сладки!

    Постоянно мислех за това кой от тях ще е по-добрият избор. Наистина бях много объркана. Себастиян ... Ричард. Себастиян ... Ричард.
    Докато стоях и се чудех за смисъла н живота, Джили ми се обади.
- Хей Ан. Как си?
- Супер съм! Защо звъниш какво има?
- Имам много за разказване. Мога ли да дойда у вас?
- Да, разбира се. Джеймс? - попитах аз подигравателно.
- Много си зле!
- Джейййймсссссс!
- Анна, престани! Идвам!

    Видях, че вкъщи няма нищо за ядене, а винаги когато Джили дойде у дома очаква да я нахраня. Реших, че трябва да взема нещо за ядене. Отидох до магазина и купих разни неща плюс маслини, защото тя ги обожава.

    Скоро Джили вече беше вкъщи.
- Е, разказвай! Какво стана?
- Ами, с Джеймс сме заедно!
- Как станааа? Вие сте толкова различни.
- Всичко започна в болницата. Той дойде да те види заедно с Оливър. Когато го видях бях ...
- ... Беше "О, колко е красив и невероятен" - продължих да й се подигравам.
- Неее! Бях " Леле, какви дълги мигли има това момче".
- Серозно? Това ли беше първото нещо, което ти направи впечатление?
- Ами, аз забелязвам тези неща, Анна!
- Да, да. Продължавай!
- Оо, масини.
- ДЖИЛИИИ!
- Какво? - попита тя с пълна оста.
- Разказвай!
- Аа, да. Та когато дойдоха, Джеймс ме погледна и ме попита дали може да седне до мен. Аз, разбира се нищо не отговорих, а само кимнах. Ароматът му се усещаше от километри. Харесах си го, но си помислих, че той мен не. След малко време реших, че ще отида до магазина, за да си взема нещо за ядене. Той ме попита къде отивам и след като му отговорих ми каза, че ще дойде с мен, защото иска да си купи бира. Стигнахме до магазина и той ме попита какво ще си взема, а аз умирах от глад, но си казах, че няма да ям пред него и си взех вода.
- Чакай, чакай. Защо?
- Защото ме беше срам, може би!
- Боже, боже. И какво стана после?
- Каза ми, че не му се връща толкова бързо в болницата, защото много се подтиска, а и няма как да влезе там с бирата. Помоли ме да се разходя с него. Аз се изчервих като домат, но приех. Той, милия, с ченгел ми вадеше думите от устата. Исках толкова неща да го питам, но ме беше срам. После той каза, че не харесва срамежливи момичетата, защото обича да си говори с тях за нещо. Аз малко се сдухах, но после той ме попита за фейсбука ми. Аз му го дадох. В болницата той не стоеше почти при мн. Ходеше ту при Себастиян, ту при Ричард. На мен отново ми стана гадно, че не е при мен. Вече ми беше ясно, че не ме харесва. Вечерта, обаче събрах смелост и му писах. Той каза, че не обича да пише пръв на хората, защото той самият е много срамежлив, но чатът ни някак потръгна. Усещах онова чувство в корема, докато си писахме. Как се наричаше?
- За-за-зу или пеперуди в стомаха.
- Аа, да. Точно! Разбрах, че свири на брабани и му намекнх, че искам и аз да се науча. Разбрах, че е идеалното момче за мен. Много, много го харесвах. Той ми предлоби да се видим пак след вчера. Когато ме гушна и ме целуна по косата се почувтвах като в рая. Когато се видяхме само двамата, седяхме си на пейката и той просто ме целуна, а аз не знаех какво да правя и просто така си седях, а той се засмя. Аз пак се изчервих. Той ми каза, че ме харесва така и така и аз просто го гушнах и от днес сме официално заедно. - каза Джили, която беше видимо щастлива от този факт.
- Уаууу, нещата са се случили достааа бързо.
- Извинявай, кой го казва? Със Себастиян всичко стана за един ден.
- Ъмм, може ли да не говорим за Себастиян. - казах аз притеснено.
- О, извкнявай мила. - каза Джили и ме гушна. - Ще се оправите, чу ли?
- Там е идеята, не знам дали искам да се оправим или не. Ричард е толкова мил. И всичко това, което ми разказа.
- Да, знам. Той ми разказа всичко. Много е сладко.
- Точно! Все още не знам с кого искам да бъда.
- Не знам какво да те посъветвам. Сърцето си е твое, животът също.
- Казах си, че който от двамата дойде или ме потърси първи, значи той е правилното момче за мен.
- Е, кой те потърси първи?
- Никой. Все още нито един от двамата не ми се е обадил или писал.
- Уаууу, спокойно съдбата ще реши!
- Да побърза. Просто искам да съм щастлива!
- Ще бъдеш! Сигурна съм, че ще направиш правилния избор.
- Мерси, Джили.
*Бъъъз, бъъззз
- Оууу, Джеймс ми звъни. Ще го пусна на вискоговорител.

    Джеймс: Ало, Джили.
    Тя: Да, кажи.
    Джеймс: До пет минути съм при теб, имам изненада!
    Те: Добре. Чакам те в Анна.
    Джеймс: Идвам!

    Не след дълго Джеймс беше пред вкъщи.
- Джили. Това е за теб. - каза той и й даде една картотена кутийка във формата на сърце.
- Какво има върте?
- Отвори го!
    Джили отвори кутийката и ахна.
- Перце? Перце за китара? Много е яко. Черно е с червена роза на него. Уау! Много е яко, но аз нямам китара. - каза Джили и се засмя.
- Как така нямаш? - попита Джеймс.
- Ето така. От къде ти хрумна, че мога да имам?
- Ето от тук! - той взе нещо, което беше скрил зад вратата.
- Китара? Не! Това не е истина? Защо? - каза Джили много радосна и го прегърна.
- Нали ми каза, че искаш да се научиш да свириш на някакъв инструмент и реших, че китарата е най-подходяща за теб! Много ще отива на гласът ти! Имаш невероятен глас!
- От къде знаеш как пея?
    Джеймс не каза нищо, само ме посочи!
- Анна? Как можа? - каза Джили и отново гушна Джеймс.
- Няма ли вече да видиш самата китара? - попита я.
    Джили отвори калъфа и видя там черна китара с червена роза на нея!
- Уаууу! Това наистина много ме изразява! Много мерси Джеймс, наистина! Как се сети какво ще ми хареса?
- Просто се огледах кое казва ДЖИЛИ. И тази направо го крещеше.
- Толкова сте сладки! - казах аз и ги гледах влюбено, докато те се гледаха влюбено.
- Анна? Какво стана? С кой ще бъдеш? - попита Джеймс
- Все още не знам. Чакам да видя кой ще се сети пръв за мен. - казах аз.
- И двамата са много тъжни след това вчера.
- Наистина? Кой ти изглеждаше по-тъжен.
- Не знам! Не мога да преценя. Джили ще тръгваме ли?
- Мдам, чао Ан!
- Чао. Забавлявайте се! - казах им и ги изпратих.
  
    Вече беше четири часът след обяд, а никой все още не ме е потърсил. Съдбата ще покаже. Може пък да не ме събере с нито един от двамата.