One extraordinary dream - Един необикновен сън

Мол, Ричард Мол

- Анна? - Ричард ме погледна с ярко зелените си очи.
- Да? - погледах го и се усмихнах.
- Къде е Себастиян?
- Не знам, отново неговите странности. Дано да спре с тях, защото не знам дали ще свикна с това. - казах, изглеждайки силно разочарована.
- Хм, не е нужно. Искам да кажа, красива си. Можеш да имаш всеки, който пожелаеш! - каза той и сложи един кичур от косата ми зад ухото. - Харесвам те. Един път те видях в трамвая, сигурен съм, че беше ти и си казах, УАУ, какво красиво момиче.
- Хах, чувстам се полъскана, но ...
- Оо, я стига. Кажи ми какво обичаш в Себастиян?
- Всичко!
- Кое е това всичко? - каза той леко ядосан.
- Ами, той е висок. Много мил, нежен, има дълбоки черни очи, в които потъвам, има трапчинки и мекичка черна косичка. Обича ме! Всеки негов допир ме кара да настръхна.
- Хахах, банлности.
- Не са баналности, а любов. Но ти какво разбираш от любов?
- Охохооо, сега ще ти покажа. Погледни ме, гледай ме в очите. Потъваш в тях нали? Ето това отпада.
- Не е достатъчно.
- Опитай се да достигнеш върха на косата ми. - каза ми и аз я докоснах, но с малко усилия. - Ето виж, повдигна се на пръсти, за да го направиш. И това отпада и аз съм висок.
Докато си приказвахме стигнахме до е една пешеходна пътека, където една баба чакаше някой да й помогне. Тогава Ричард хвана торбите й в едната си ръка, а с другата хвана бабата и пресече с нея.
- Много си мил. - каза му бабата. - Момиче, как се казваш?
- Анна.
- Късметлийка си да бъдеш с такова мило момче, Анна.
- Всъщнот ние ...
- Ние сме много щастливи заедно. - прекъсна ме Ричард и ме целуна нежно по челото.
Идеше ми да му пръсна главата. Изчах бабата да отмине:
- Какво си позволяваш? Аз си имам приятел! - казах му ядосана.
- Целувката беше много нежна, нали?
- Не! Ти слушаш ли ме изобщо?
- Лъжеш! О, виж лост.
Той се запъти към лоста свали пуловера, а после и ризата си. Тялото му наистина беше като на фитнес инструктор. Започна да се набира, след двайсет и петото спрях да ги броя.
- Защо си ме зяпнала, така? Затвори си устата!
- Не те бях зяпнала! - казах му, но той не ме слушаше.
- Една вода, студена и свежа точно като вас, милейди! - каза той на продавачката, която беше на близо 40 години.
- О, веднага, господине. Казва ли ли са ви, че имате много хубава усмивка и много сладки трапчинки? - каза му лелката.
- Не, но вече го знам. - отвърна й и й намигна.
Докосна ме със студената бутилка отзад на врата и аз настръхнах.
- Опаа, кой настръхна?
- Не съм!
- Е, да преговорим. Потъваш в очите ми, висок съм, мил съм, целувам те нежно, имам трапчинки, и определено настръхваш, не само от студената бутилка, а и когато видя тялото ми.
- Е? - казах, правейки се на слабо заинтересована.
- Какво е?
- Какво очакваш да ти кажа? Какво изобщо се опитваш да напрвиш, да красив си, но не си Себастиян!
- Не очаквах да говриш, а да ме целунеш, но си много опърничева. И се опитвам да ти покажа, че Себастиян не ти е нужен, защото можеш да имаш всеки, който пожелаеш, а аз мога да бъда всеки, който желаеш!