One extraordinary dream - Един необикновен сън

Вечерята

Тъкмо стигнахме пред входната врата и видях как Себастиян доста се е притеснил:
-  Сигурен ли си, че искаш да е днес.
- Да, да. Аз съм си добре. Нищо ми няма.

* Не беше добре!*

-  Щом казваш.

Влязохме вкъщи. Целият апартамент миришеше на печено пиле.
- Добър вечер госпожо Бистуел. - каза Себастиян и целуна ръката на майка ми.
- Добра да е. - отговори тя с топлата си усмивка. - Заповядайте, масата е сервирана.
- Благодарим, мамо. Идваме след минута. - благодарих й и я изчаках да напусне коридора. - Гледай да не се издадеш, че си бил тук. Тя не знае.
- Спокойно малък плъх! - отговори Себастиян шеговито.
- Ха Ха, забавно...

Майка ми беше подредила масата много красиво.
- Ооо, мамо много си се постарала.
- За теб винаги, съкровище. Е, Себастиян, разкажи ми нещо за себе си, за семейството си.
- Ами, аз ... И аз живея само с мама. Тя работи в един бар, като барманка. - каза Себастиян леко притеснен.
- Ахаааам, но защо? - попита майка ми с уплах.
- Защо работи в бар? Защо е жена барман или защо живея само с нея?
- И трите.
- Амииии, работи в бар от 2 месеца, защото я уволниха от старата й работа, като управител в отдел на пощата. Живея само с нея, защото, защото...
- Защо?
- Баща ми той е в друга държава по, по работа. Работи като тираджия.
- Оу, това е наистина чудесно! Тази професия, доколкото съм чувала, е доста доходна.
- Ами, да може да се каже, да!
- Имаш ли братя или сестри.
- Мда, имам по-малко братче, казва се Кенър, но той ми е полубрат, от новият приятел на мама.

Мама го разпитваше за родителите му доста дълго време. Мисля, че го хареса.
- Себастиян, беше ми много приятно.
- И на мен госпожо Бистуел. Храната беше превъзходна!
- Не е нужно да ми се подмазваш, харесеам те, спокойно. - каза мама усмихната, а той се засрами и погледна към обувките си.
- Мамо, отивам да го изпратя.
- Чакай, трябва да му завия порцията да си я дояде вкъщи и малко ябълки ще сложа, хайде и едно парченце от този кекс да си има утре за закуска.
- Стига мамо с тази храна.
- Не, няма нужда наистина. - каза той.
- Моля те Себастиян, настоявам! - отвърна настойчиво мама. - Чао, чао и до скоро!
- Чаооо.

- Е? - попитах.
- Какво, е?
- Какво мислиш за него?
- Лягай сиии!
- Ооо, харесваш го! Лека мамо! - казах й аз и я целунах по бузата.
- Анна! Цялата ме олигави! Заспивай, че утре си на репетиция!
- Лека ноооощ!