Срещата

55 5 3
                                    

Ето го! Боже, леле мале. Наистина бях влюбена.
Той седеше облегнал се на един парапет, държеше една бяла роза в ръцете си, беше с бяла тениска и дънки. Неусетно прехапах устните си от гледката пред мен. Приближих се.
- Хей, Себастиян?
- Леле. Да, аз съм. Изглеждаш... Доста добре.

*Изчервих бузите си и заприличах на ядосан домат*

Беше ме срам да го погледна в очите.
- Срам ли те е? - каза ми той с невероятно чаровната си усмивка, потънах в нея. Беше най-прекрасното нещо, което някога бях виждала. А очите му? Божее, беше УНИКАЛЕН.
- Ехоо. Май наистина те е срам? А?
- Ами, да, да ... Така де, да. Срам ме е. Смисъл не е като да не искам да те погледна в очите или да си мисля някакви различни неща докато ми говориш. Но иначе, да, дааа, срам ме е!!
- Ъъъъ, дооооооооуууубреее, тогавааа.

*Какво направих?*

-Тук ли ще влезем или ще се разходим?
- Нека се разходим. Розата е много красива - казах му и го погледнах в очите, той също ме погледна и ми хвърли лека усмивка.
- Мирише ли?
- Мне... Но те сега така ги правят.
- Да, така е. Важноти е, че ти харесва.
Вървяхме дълго по улиците на градът.
- Имаш ли представа къде сме? - попитах с тревожност в гласът си
- Хаха, разбира се. Тук на близо е едно от любимите ми места.
- Сграда?
- Това не е просто сграда!
Той ме хвана за ръката и се затичахме по стълбите на сградата. Беше висока 45 етажа.
- Ху, ху, ху .........ХУ
- Измурена ли си?
- Определено!!!
- Ела да видиш.

*Уоу*

- УОУ. Какво е това място?
- Това е целият град. Харесва ли ти?
- Ами, да. Страхотно е!!! Смисъл... УОУ.

Аз седях и гледах, а той затвори очите ми с ръце.
- Леко, леко. Тук има дупка. Отвори очи.
Доста се беше постарал. Две възглавници, ваза с едно цвете в нея и две кутий с китайска храна. Зад всичко това имаше един матрак.
- Спретнах това преди срещата ни. Силно се надявах да не искаш, да влезем в сладкарницата.
- Тук е невероятно.
- Радвам се. Постарах се! Ами да седнем?
- Мдам..
- От къде го взе товаааа, много е вкусно? - буботех аз с пълна уста.
- Хах, ами леля ми работи в азиатски ресторант... И ги взех от там. Това ми е любимото!!!

След като се наядохме той легна на дюшека.
- Ела!
- .... Ам
- Страх ли те е?
- Нее!!
- Тогава ела!

Легнах до него и се сгушихме. Той започна леко да разкопчава копчетата на ризата, с която бях. И целуваше вратът ми. Беше вълшебно.
Целуна ме! Това беше най страсната целувка на света......

*Тит, тит, тит*
Още пет минути. Какво? Бях в леглото си? Сама? Колко е часът? 6:00... Днес е рожденият ми ден...
Какво? Това е било просто сън!

One extraordinary dream - Един необикновен сънHikayelerin yaşadığı yer. Şimdi keşfedin