Пролог

6.3K 362 44
                                    

  Откакто се помня, не съм разговаряла с хора. Живея сама в малка квартира близо до училището си. Майка ми и баща ми ме зарязаха преди две години, когато разбраха за Дарбата ми. Не искат да имат нищо общо с мен. Страхуват се. Донякъде ги разбирам. Може би наистина съм чудовище. Единственото ми занимание е да ходя на училище. Изтъркано, нали? Все още търся смисъла на живота, не ме винете...
  Остават ми две години. Всяка сутрин ставам, ходя на училище, после се връщам вкъщи, уча, ям и спя. Понякога ходя да бягам в парка. Обожавам да бягам. Имам чувството, че летя и единственото нещо, за което трябва да мисля, е как да дишам.
  В училище никой не разговаря с мен. Дори учителите никога нищо не ме питат. Може би усещат, че нещо в мен е различно, че не съм като останалите. Правя само тестове, за мен устните изпити са непознати. Всички знаят, че твърде лесно се ядосвам, когато допусна грешка, виня себе си и другите... и заради този гняв често се стига до ситуации, от които хората ги е страх.
  Една единствена учителка е по-близка с мен. Тя като че ли не се страхува от мен- учителката ми по английски език госпожа Ж. Но дори и тя не ми говори. Просто не ме избягва, като че съм болна. Често ме гледа с остър, малко плашещ поглед, сякаш ме шпионира.
  Живея благодарение на малкото пари, които родителите ми пращат. Явно не са ме забравили напълно или просто ги гризе съвестта, че са изоставили единствената си дъщеря. Така оцелявам. Живея ден за ден. Това, което ме интересува, е какво ще правя, когато завърша училище. Но до тогава има още време...

'Бележка от автора'
Моля, напишете коментар и оценете книгата♡
Като за начало, прологът не изглежда толкова заинтригуващ, но разкриването на Дарбата на Алина тепърва започва.

Момичето с дарба- Книга Първа От Поредицата "Черните Качулки"Where stories live. Discover now