Момичето с дарба- Книга Първа От Поредицата "Черните Качулки"

Шеста глава

Събирах си багажа от квартирата. Не можех да остана тук и секунда повече. След като се опитах няколкократно да прогоня думите на Черната качулка от главата си и не се получи, реших просто да отида някъде, така че никой да не може да ме открие. Щях да си представя, че отивам на почивка.
Натъпках една раница с дрехи, тоалетни принадлежности и провизии за поне две седмици. После щях да решавам какво да правя. Може би, ако минеше известно време, момчетата с Дарба щяха да ме забравят. Надявах се.
Купих си билет за първия възможен автобус. Щях да се скрия наблизо, за да мога да се върна по-бързо у дома, когато опасността изчезнеше. Засега щях да се крия в малко градче наблизо.

***

Пътуването мина леко. През повечето време дремех, защото бях смазана от умора. След час пристигнах. Не бях мислила къде ще спя, но все някак си щях да се оправя. Слязох от автобуса и си поех дълбоко въздух. Огледах се наоколо. Тук никой нямаше да ме намери. Не знаех какво щях да правя по цял ден, като не ходя на училище и нямах представа какво ли щяха да си помислят учителите за мен. Какво ли щеше да си помисли госпожа Ж.? Реших да се разходя из градчето, за да прочистя съзнанието си и да изясня мислите си. Нямах много багаж, само този на гърба си. Можех спокойно да се местя от едно място на друго без да се притеснявам, че ще изгубя нещо. Тръгнах по малките улици, без да вървя в определена посока. На всеки ъгъл се оглеждах като луда за признаци на опасност. Знам, бях почти на ръба на нервен срив. Беше глупаво, защото нямаше от какво да се притеснявам. Човек понякога има нужда да прави нещо, за да е сигурен, че е в безопасност. А и тръпката, че някой незнайно защо ме следи, ме докарваше до полуда. Все още бях в пълно неведение защо им е на тези момчета да се занимават с мен. Да, исках да разбера дали способностите им са като моите, но всеки път се отказвах, когато ги виждах. Бяха загадъчни и доста секси... Може би и те бяха разбрали за моята Дарба и бяха решили да се запознаят с мен. А аз постъпвах като пълна откачалка. Избягах в друг град заради тях. Но нещо в тях ме плашеше- зловещите им суитшърти с качулки, черните им панталони със закачени вериги, тъмните им маратонки, подходящи за гонене на плячка. Всичките момчета излъчваха непоколебимост, смелост, неуловима сила, но в същото време и ужас. Такива типове ги имаше само по филмите. Обикновено дебнеха невинни хора, вършеха престъпления и всяваха страх е хората. Не исках да си имам работа с тях. Предпочитах да си живея мирно и кротко.
Продължих разходката си в мрачно настроение. Започнах да се изморявам. Трябваше да намеря подслон. Не исках да спя на някоя пейка. Влязох в първата къща, в която даваха стаи под наем. Слава богу, имах достатъчно пари. Настаних се в малка розова стаичка, по-подходяща за петгодишно момиченце отколкото за мен. На вратата се почука.
-Да?
Влезе дребна жена, облечена в рокля на цветя. Косата й беше невероятно къдрава. Носеше очила, едва крепящи се на въз малкия й нос. Жената ме погледна над очилата си.
-Госпожице, желаете ли нещо?
-Благодаря, всичко е наред.
Жената кимна и ми се усмихна добродушно. Не знаеше, че съм опасна. Все пак изглеждах като всички останали момичета. Почувствах се значително по-добре. Тук можех да бъда нова личност и да създам добро впечатление пред хората. Всичко щеше да започне отначало. Щях да се постарая да не го съсипя, както правех обикновено.
Изкъпах се за около час. Стоях под душа, наслаждавайки се на топлите струи вода, стичащи се по лицето ми. С всяка капка вода, отмивах струпалите се през последните дни вина, срам и безпокойство. Мислине ми бяха разбъркани, затова просто ги прогоних и се отпуснах, доколкото това беше възможно.
Когато приключих с банята, сресах косата си прилежно, докато не я направих гладка и мека като перушина. Почетох малко от любимата си книга на "Саванти"- обожавах героите, защото приличаха на мен. И те притежаваха Дарба. Но поне имаха цел в живота. Аз просто живеех, без да занм какво да правя. След два часа започнаха да ме болят очите и оставих книгата. Поне щях да заспя с мисълта за главния герой, спасяващ рюбовта на живота си от гадните агенти... Легнах си и заспах за секунди, отнасяйки се на място, където всичките ми тревоги изчезваха.