Момичето с дарба- Книга Първа От Поредицата "Черните Качулки"

Двадесет и осма глава

  Запътих се към залата, където щях да тренирам с Леон и Грейс. А защо трябваше точно с Грейс? Той беше напът да ме одере жива, а сега щях да се мъча с него.
  Влязох зад стъклената преграда. Огледах се наоколо. Май щях да упражнявам бързина на  рефлексите. Сууупееер! Точно каквото аз исках. Забелязах, че момчетата още не бяха дошли. А аз си мислех, че съм се забавила. Едва се преоблякох в новия си екип. Отне ми доста време да напъхам ранената си ръка в ръкава на блузата. Отдолу сложих черен потник. Пак ми отне много време. И въпреки всичко, бях подранила. Щях да поогледам мястото. Да се приспособя към обстановката, тъй като вероятно щях да идвам често тук. Прокарах ръка по едно от въжетата. За какво по дяволите им бяха въжета? Какво общо имаха те с бързите рефлекси? Чух нещо да прищраква. Точно щях да се обърна, когато някой ме ритна отзад в сгъвката на коленете и краката ми се подкосиха. Опитах се да се обърна, но човекът ме беше приклещил, така че не можех да помръдна. Дарбата ми започна да кипи във вените ми. С прилив на сила се обърнах рязко и замахнах с юмрук към лицето на...Итън. Той обаче заби една от моите любими стрелички в рамото ми. Знаех каква е целта му. Не да ме приспи, а да затъпи и намали Дарбата ми.
  -Да те видим сега как ще се справиш без Дарба- прошепна Ерик, навел се над мен, държейки ръката ми, където беше забита стреличката.- Не играеш честно, като използваш други сили.
   Аз продължих да седя замаяно на земята. Трябваше ми малко време да осъзная случващото се. И не, не си мислете, че тази стреличка ме е омаломощила! Много добре знаете, че нищо не може да отслаби силите ми. Е, почти нищо. Ъъъгх, добре де, доста неща могат. Итън изобщо не възнамеряваше да ме чака. Бутна ме с ръка, опитащ се да ме предизвика.
  -Хайде, Алинке- Малинке! Така ли ще си седиш?
  Стъписах се от името, с което Итън ме нарече. Той използва момента и се хвърли отново към мен. Притисна ръцете от двете страни на тялото ми. Това явно беше един от методите за унижаване на врага, който учеха тук.
  - Ще трябва да се научиш да не се влияеш от обръщения-
  -Пусни ме Огненоочко- изръмжах аз, въртейки ръце, за да се измъкна. Беше ред на Итън да се вцепени от изненада. И аз използвах момента. Измъкнах се от хватката му и се претърколих. Изправих се на крака и преди Итън да осъзнае какво се случва, се хвърлих върху него и го приклещих по същия начин, както той направи. Седнах отгоре му и стиснах с все сили ръцете му. Дарбата ми я нямаше заради глупавата успокоителна стреличка, но щях да се справя някак си. Итън започна да се свестява след изненадата. Започна да се смее, но аз не се предадох и продължих да седя върху него. Нямаше да му позволя да ме разсейва и разсмива.
  -Ще трябва да се научиш да не се влияеш от обръщения - повторих думите на Итън. Той се засмя още повече. След секунда ме отблъсна нежно и се преобърна настрани. Стана и хвана ръката ми, за да ми помогне и аз да се изправя. Подадох му я и го погледнах в червените очи.
  -Не ти ли харесва да ти казвам Огненоочко?
  Итън ми се усмихна.
  -Ти като го казваш звучи мило, но това определено разваля имиджа ми на страшен огненоок Спайдър-Супермен. Аз трябва да съм зловещ и всички да се страхуват от мен. Реакциите им като ме видят трябва да са като твоята първа-да се вцепеняват и да се плашат до смърт от мен.
  -Хеей, аз не съм се плашила до смърт-засмях се аз, сочейки с пръст в гърдите му. - Просто се учудих и...стреснах малко, като ти видях очите. Цветът им е уникален.
  Итън се приближи, така че пръстът ми се опря в гърдите му. Сведох поглед надолу и допрях цялата си длан. Кожата му беше толкова гореща-все едно излъчваше топлина.
  -Сега твоите очи също са специален цвят. Къде ще видиш иначе такова красиво момиче с лилави очи?
  Аууу, изчервих се от удоволствие. Днес ми беше ден. И Ерик подмяташе нежности, сега беше ред на Итън. Щях да си изпатя с толкова момчета покрай мен.
  -А защо трябваше да...ме нападаш така? Сякаш не ми стигат внезапните приклещвания всеки път щом се опитам да се измъкна-смръщих се и скръстих ръце пред гърдите си. Итън се приближи още повече към мен и докосна с палец бръчката, която се беше образувала при смръщването.
  -Не се мръщи, не ти отива-каза той.- Трябваше да те изпробвам. Да преценя бързината и ловкостта ти. Исках да видя дали можеш да импровизираш. Справи се доста добре.
  Навръщих се още повече.
  -И затова трябваше да ме бодеш с онази гадост? Нямаше нужда да се стига чак дотам.
  Итън отпусна ръка до тялото си.
  -Знаеш, че никой никога няма да те пита дали ти е приятно успокоителното от стреличката. Биха използвали всички възможни средства, намаляващи Дарбата ти, само за да те хванат.
  -Кои са тези хора? Не разбирам. Откъде изобщо сте сигурни, че ще дойдат да ми направят нещо?
  Итън въздъхна. Не искаше да ми обяснява, а аз го притисках. Определено не му харесваше.
  -Просто...тренирай, моля те. Научи се да реагираш бързо, да умееш да се справяш без силите си и да контролираш Дарбата си.
  -Ама...нищо не разбирам, честно. И нали уж щяха да идват Леон и Грейс? Къде изчезнаха?
  -Сега идват. Трябва да им съобщя резултатите от входящия ти тест.
  -Ъъ моля?
  Итън ме погледна все едно съм пълен идиот и отново се засмя. Сериозното му настроение се изпари.
  -Току-що ти направих входящ тест за определяне на уменията ти. Мина успешно. Затова дойдох. Аз няма да те тренирам.
  -Жалко- бях малко разочарована. С Итън се чувствах добре. Не че с Ерик не ми беше спокойно, но откакто ме целуна, малко...знам ли, уплаших се и започнах да се чудя дали изпитва нещо към мен или просто се отдаде на Дарбата и без да се замисля, извърши нещо безрасъдно. Защото определено с Дарба се вършеха доста големи глупости, за които човек после да съжалява. Знаех го от личен опит.
  -Добре, готова съм за тренировката -съобщих и Итън кимна. Излезе от стъклената стая и се запъти нанякъде. Проследих го с поглед. Спря пред двама мъже-Леон и Грейс. Поговори с тях, а Леон, който държеше лист, записа нещо. Вероятно резултата от входящия ми тест. Не можех да повярвам, че Итън така внезапно ме изпробва. Трябваше да свикна с тези изненади и да се справям с тях, както се справях с всичко останало. Разговорът между момчетата приключи. Леон и Грейс се насочиха към мен. Продължиха да си говорят нещо и ме посочиха. После се намръщиха и продължиха да обсъждат. Спряха се на около два метра от стъклената преграда. Не чувах и думичка от това, което си говореха. Вероятно мястото тук беше звукоизолирано. Грейс и Леон влязоха в стаята и ме погледнаха.
  -Здравей, Алина, вероятно вече знаеш, че ще ти преподаваме по Бързи рефлекси- обърна се към мен Леон.
  -Пфффф- засмях се, опитвайки да държа устата си затворена. Урок по Бързи рефлекси. Сериозно ли? Като извадено от рицарска книга.
  -Трябва да спреш да се разконцентрираш и да вземеш под внимание този урок- каза Грейс ядосано. Май нараних самочувствието му, като се засмях на името на тренировката. Вероятно той го беше измислил.
  -Ще се концентрирам, когато ми се извиниш-озъбих му се аз.-Дължиш ми извинение за грубото поведение в градината.
  Грейс тръгна да казва нещо грубо,  но Леон го стрелна с предупредителен поглед и той си затвори устата. Кой знае каква хаплива забележка щеше да ми отправи. Реших да го предизвикам. Не знам защо, но изгарях от желание да дразня някого. Днес просто ми беше такъв ден. След като Ерик ме изненада с целувка, а Итън с внезапно нападане, аз щях да изненадам Грейс с моите прекрасни умения за вбесяване.
  -Остави го да се доизкаже, Леон. Имаме време. После ще потренираме.
  Грейс ме погледна вбесено. Една вена на челото му започна да пулсира. Целият се зачерви. Едва сдържаше Дарбата си. Ако не бяха тренировките, отдавна да се беше предал на силата й.
  -Исках да кажа, че не ти дължа абсолютно никакво извинение. Ако беше казала името си и беше махнала качулката по-рано, за да видя очите ти, щях да се сетя коя си.
  -Да махна качулката си?!? Ти ме беше притиснал в земята и едва дишах! Не ми даде дори да вдигна главата си!- Дарбата ми започна да ме изпълва със силата си. Беше мой ред да се изчервя от гняв. Грейс ми лазеше по нервите. Май освен че вбесих него и аз сама си повлиях. Колко съм глупава само!
  -Да те видим сега, когато не ти е притисната главата в земята, какво можеш да направиш? Само се оплакваш, че нещо те боли! -Извика Грейс.
  -Замълчи, Грейс! -изсъска Леон. Но вече беше късно. Аз бях скочила върху Грейс и го налагах с всички сили. Той не само че избегна почти всички удари, но и се разяри още повече. Беше готов и той да ме удари. Избегнах първия юмрук, насочен към корема ми. За малко се разминах. На косъм бях. Ужас! Хвърлих се върху него с цялата си тежест. Успях да го поваля. Дарбата много ми помагаше. Затъркаляхме се по пода. Страшна тренировка. Няма що. Всеки се опитваше да нанесе на другия колкото се може повече удари. На Грейс не му пукаше, че съм момиче. Бях го унижила достатъчно и искаше отмъщение. Леон няколко пъти се опита да ни разтърве, но без Дарбата си беше безпомощен. В момента и аз, и Грейс бяхме по-силни от него. С периферното си зрение забелязах, че Леон излиза тичешком от стаята, за да извика подкрепление. Грейс се възползва от разсейването ми и ме удари в ранената ръка. Стоварих се на земята до него. Стига вече с тази рана! Защо не я оставят да зарасне? Надигайки се, ритнах Грейс в глезените. А той точно се беше изправил. Беше негов ред отново да се строполи на земята. Нахвърлих се отново върху него. От гърдите ми излезе дълбок стържещ звук. Отстрани сигурно изглеждах като зомби или вампир, който се нахвърля върху жертвата си. Грейс дръпна ръцете ми и аз загубих опора. Отново, както и предишния път в градината се озовах върху гърдите му. Той впери изпълнения си с омраза поглед в мен.
  -Ти, момиче, си спечели враг и при това много силен и опасен- с тези думи той отново се нахвърли върху мен. Опита се да хване двете ми китки, но аз вече се бях научила на този номер. Дръпнах рязко ръцете си от положението, в което бяха. Завъртях се и за части от секундата се изправих. Усетих, че от носа ми тече кръв. Не помнех Грейс да ме е удрял в лицето. Вероятно отново претоварвах Дарбата си. Трябваше да спра, ако не исках отново да припадна или да изгубя силите си по време на борбата с Грейс. Въпреки че предпочитах да се бия докрай. Беше въпрос на чест. Щом момче ще се държи така с мен, значи и аз щях покажа тъмната си страна. За части от секундата прецених следващия си ход. Да използвам крак за удар, защото в краката бях по-силна отколкото в ръцете. Ритнах Грейс там, където той най- малко би искал. Я виж ти! То било лесно да покосиш идиот! Грейс се сви на кълбо. Следващ удар. Беше насочен към гърба му. И тогава усетих онова боцкащо чувство, толкова познато вече (за жалооооост) , което накара Дарбата ми да се изпари сякаш изобщо не се е появявала. Обърнах се по посока на изстрела. Този път виновния щеше да си изпати. Омръзна ми да ме разиграват с тези скапани стрелички! Това че Дарбата ми беше изчезнала, не означаваше, че и гневът ми го нямаше. Обърнах се срещу Ерик. Той беше причината да изгубя отново силите си в тези важни минути. Итън се появи до него. Изглеждаше адски ядосан. Погледна точно в очите ми и поклати глава. Разбрах го като знак за разочарование. Еми хубаво, вече нямаше защо да се правя на добро момиченце. Явно не ми се получаваше и разочаровах всички. Нямаше какво да губя, тогава поне да си отмъстя за тъпия изстрел право в гърба ми. Обърнах се към Грейс и за последно го ритнах, макар и с човешка сила. Ерик се завтече към мен да ме разтърве. Изчаках удобния момент и се извъртях, за да ритна и него. Сладко отмъщение. Ерик доста по-бързо се възстанови от удара и от шока, че някой е посмял да го удари.
  -Алина, веднага спри!
  -Не! Този път няма да спра- и с тези думи се хвърлих към Ерик, стискайки го за гърлото. Беше ясно, че нямаше да победя. Дарбата ми беше изключена, а тази на Ерик работеше на пълни обороти (съмнявате ли се, че успях да го вбеся за секунда :-D). Просто нямах шанс, но не мислех ясно, затова само действах. Като луда. Ерик се освободи от ръцете ми и погледна очаквателно настрани. Какво чакаше? Обърнах очи по посока на погледа му. Гледаше Итън. Не! Само не още изстрели! Итън като че ли ме разбра. Или може би изобщо не беше възнамерявал да ме тормози с гадните стрелички. Знаеше какво ми е мнението за тях. Предпочете традиционния начин- тичане, скачане върху жертвата. Така че пак се оказах долу на пода, само че този път Итън държеше краката ми, а Ерик-ръцете. Добре се подредих.

'Бележка от автора'
На снимката са Грейс и Алина. Този път главата е по-дълга, но реших да не разточвам книгата с толкова много глави, а да ги правя по-дълги. Надявам се да ви хареса новата част :-)