Момичето с дарба- Книга Първа От Поредицата "Черните Качулки"

Любим момент от книгата

Здравейте, вече ме познавате, казвам се Алина.
Шантава или смахната, както искате ме наречете, с буен характер, но не колкото този на Клара... е, поне беше😭😭. Трудно ми е да свикна, че нея вече я няма... Често поглеждам към Итън с надеждата, че ще го видя усмихнат, гледащ влюбено към Клара. Но не... на никого не му е лесно да приеме факта, че сребърноокото момиче, което се разбираше както с Черни, така и с Червени качулки, вече го няма. Както и да е, днес е хубав ден и съм в добро настроение. Не искам да си припомням за всички дни, в соито плаках неутешимо за най-добрата си приятелка. До леглото си в стаята имам цял колаж снимки с Клара. Направихме си ги в един от дните, преди Люк да се появи и да покани Клара при Червените качулки. Повечето са с разглезените ни хилещи се физиономии, но сред тях има и нормални. Ох, добре, стига толкова тъжни моменти. Време е за нещо весело. Чакайте, че Ерик се залепи за мен и ми пречи да пиша... съжалявам, ако има грешки, от бързото писане е.
  -ЕРИК, ОСТАВИ МЕ ДА СИ ПОПИША С ЧИТАТЕЛИТЕ!!!!
  -Време е за целувки- намръщи се той и ме погледна с умолително изражение на лицето.
  Хубаво😡. Исках само да ви помоля да напишете любимия си момент от книгата ми, в която разказвам за всичките си преживявания- как срещнах Черните качулки, как ме преследваха, как срещнах за пръв път Ерик и Итън, и госпожа Ж.... изберете си най-любим момент и ми споделете кой е. Така де... да съм наясно какво смятате за най-забавно😉
  Ииии още нещо... качвам линк на подходящо клипче с Черните качулки💖💖💖
  Обичам виии!
ПС: Всички са луди по тази Бяла качулка. Омръзна ми да говорят само за нея. Командирът я споменава във всяко свое второ изречение. Да знаете, изчерпаха ми се нервите. Дарбата ми е напът да излезе... Не знам защо е толкова специална😮😕