Kik [Bulgarian Translation] - Harry Styles #2

3.0

30 януари 2016 ... 20:01 часа

След като изготвих приемлива реч специално за този момент, слязох на долния етаж. Видях майка ми да стои на кухненския остров, с очи, фокусирани върху екрана на лаптопа, докато пишеше нещо. Когато се приближих, успях да видя, че пишеше имейл. Работа, най-вероятно.

Седнах срещу нея, свивайки ръцете си върху плота.

- Здрасти, мамо.

- Здравей, миличка. Какво става? – Попита, незабавно прекъсвайки писането си и отдавайки ми цялото си внимание.

- Аз, ъм, имам да ти казвам нещо. Не знам как ще го приемеш, - признах, нервно хапейки устната си.

- Бременна ли си? – Попита със безизразно лице.

- Какво? Не!

- Пушеш?

- Не!

- Карала ли си пияна?

- Не!

- Убила ли си някого?

- Не! Мамо!

- Добре, тогава няма начин да го приема зле, - усмихна се.

- Ами... - замълчах и тя повдигна веждата си очаквателно. – Аз, ъм, уау, трудно е.

- Изплюй камъчето, Сидни, - каза тя нервно. Не беше толкова голяма работа, но просто не знаех как ще го приеме.

- Добре, ами, знаеш за Kik? – Попитах и тя кимна, сещайки се, че й бях говорила за това приложение и преди. – Ами, обичам да си правя шеги с хората, като се правя на Хари Стайлс и аз... донякъдезапочнахдасиговорясистинскияХари, - последната част я казах наистина бързо и тя ме погледна объркано.

- Какво?

- Намерих истинския Хари и си говорим от, някъде около три месеца, - изтърсих, избягвайки очен контакт.

- Какво? Това е невероятно! Ти обичаш това момче! – Тя подскочи развълнувано, издавайки нетипичен за нея писък.

- Наистина ли? – Определено не бях очаквала тази реакция.

- Да! Чакай, от къде си сигурна, че това наистина е той?

- Накарах го да го докаже, затова той ме последва в Туитър, -

- Може да е било съвпадение, - посочи тя.

- Да, знам, но тогава той туитна пост, на съобщение, което му бях изпратила дума по дума. Няма начин да не е бил той, след като туитна това, - обясних, неспособна да скрия усмивката от лицето си, когато си спомних за тази глупава шега.

- Сид, това е страхотно! – Мама ме придърпа в прегръдка, след което се отдръпна. – Мил ли е?

- Да, толкова, толкова е мил. Помоли ме да се видим, - поех си дълбока глътка въздух докато тя премигваше, абсолютно безмълвна. – Е?

- Какво?

- Може ли да прелетя до него? – попитах, приемайки, че не беше разбрала какво имам предвид.

- Не, - каза просто, въздъхвайки, преди да се обърне и отново да седне пред лаптопа си.