Kik [Bulgarian Translation] - Harry Styles #2

6.2

26 март 2016 ... 14:02 часа

- Тя е будна! Тя е будна! – Майката на Сидни, Джоузи не можеше да повярва, че това се случва. Тя крещеше за доктор, излизайки от стаята, извиквайки някой - когото и да е – вътре. – Тя е будна! Дъщеря ми е будна!

Сестрата влетя в стаята, бързо оглеждайки тялото на Сидни. С усмивка на лице, тя излезе, за да извика доктор.

Докторът провери пулса на Сидни, температурата й, провери... на практика всичко.

- Това наистина ли се случва? Добре ли е моята Сиди?! – Майката на Сидни беше в шок. В този миг бе забравила, че Сидни мразеше този прякор. Сестра застана до нея, страхувайки се, че може да припадне всеки момент.

- Да, госпожо Милър, дъщеря ви се справя много добре. Току-що се събуди, затова трябва да й дадете малко време, - докторът не можа да не се усмихне.

Сидни беше в кома от малко повече от година, след ужасен инцидент, включващ пиян шофьор, който неочаквано беше сложил пауза в живота й.

- Ще пратя още една сестра тук, за да оцени психическото й здраве.

Майката на Сидни се усмихна, неспособна да спре сълзите, стичащи се по бузите й. Но това бяха сълзи от щастие. Тези сълзи, заедно със събуждането на Сидни, бяха единственото хубаво нещо, което се бе случвало от дълго време насам в семейство Милър.

Сидни изглеждаше много объркана от мястото си в болничното легло. Тя отвори уста, след което я затвори, само за да я отвори отново, а пресипналия й глас каза нещо, което майка й не успя да чуе от мястото си няколко метра по-далеч. Джоузи бързо отиде до дъщеря си, нежно хващайки ръката й в своята.

- Какво има, миличка? – Попита тя, разтривайки дланта й. – Добре ли си? Имаш ли нужда от нещо?

- Хари, - прошепна Сидни, оглеждайки се наоколо, докато се опитваше да седне. Тя трепна от болка и Джоузи бавно я избута надолу. – Хари.

- Кой е Хари? – Майка й беше доста объркана. Дъщеря й току-що се беше събудила от кома и първото нещо, което казваше беше "Хари". Дъщеря й дори не познаваше Хари.

- Хари, - подсмъркна Сидни. – Ста...йлс.

- Хайде, Сидни, легни обратно. Трябва да почиваш, - засмя се майка й.

- Хари! – Този път Сидни каза името му по-силно, с настойчив тон.

- Хари Стайлс? Момчето от бандата, от която си обсебена? Защо да бъде тук? Той е известен, - Джоузи поклати глава, очите й търсеха тези на Сидни.