Kik [Bulgarian Translation] - Harry Styles #2

6.0

26 март 2016 ... 10:36 часа

Пиукането на монитора за сърдечен ритъм беше приспивната ми песен, помагайки ми да заспя на този ужасно неудобен "диван". Прославеното кресло не трябваше да се назовава като диван. Диваните трябваше да са някак удобни за спане, в случай, че някой заспи на него докато гледа телевизия или се опитва да преодолее махмурлука в къщата на приятел.

Но това... това беше, признавам, най-неудобното парче мебел, на което бях сядала някога.

Защо анализирах проклетия стол? Хари лежеше на болнично легло, с дузина кабели, свързани към тялото му, а аз стоях тук и се чудех защо мебелировката им не беше по-удобна.

Това беше моят начин да се справя с проблемите.

Когато Луи ми се обади, за да ми каже, че трябва да дойда до Лондон, не загубих и минута време. Втурнах се към вкъщи, карайки опасно бързо и някак си, успявайки да не бъда спряна от полицай, стигнах до там за двадесет минути. Опаковах си багажа, като най-вероятно забравих повечето от нещата си, но не ми пукаше.

След като думите "Хари претърпя катастрофа" напуснаха устата на Луи, всичко за което можех да мисля, бе че вината за това беше моя. Исках той да бъде мъртъв в момент на безсилие. Взех си думите обратно моментално, но мисълта вече бе преминала през съзнанието ми и ето какво последва.

Гледах как гърдите му се повдигат и спускат много бавно. Красивите му дълги къдрици вероятно гъделичкаха бузите му, но той не премести нито една от тях.

Страхувах се.

Исках всичко да бъде наред.

Молех се да бъде.

Никога не се молех. Никога не съм молила Бог или "Бог" за нищо. Винаги съм била благодарна за това, което имах и винаги знаех, че не моля за твърде много. Бях доста скромна с живота си, но в този момент се чувствах безсилна, затова се обръщах към големия отгоре.

Никога не съм била вярваща. Искам да кажа, че донякъде вярвах, че има някаква велика сила, божествено съществуване, само защото беше приятно да има в какво да вярваш, но никога не съм се приемала като религиозна личност.

Станах от стола, за да отида да коленича до леглото на Хари. Затворих очи и притиснах челото си към студения метал, шептейки тихи молитви, към който и да слушаше.