Kik [Bulgarian Translation] - Harry Styles #2

5.2

2 март 2016 ... 20:27 часа

Бях принудена да се махна от леглото и стаята си от най-добрата ми приятелка, Хана.

Тя ме избута в банята, натъпквайки случайна червена рокля, която дори не знаех, че притежавам, в ръцете ми. Дори нямах възможност да протестирам, преди тя да притисне ръцете си към устата ми и почти да изръмжи:

- Слагай я. Сега.

Нямах избор и направих това, което ми каза. Простенах и затръшнах вратата, бързо събличайки пижамата, която носех през последните няколко дни, откакто нямах за какво да живея.

Знам, много драматично от моя страна, но цялото това нещо с Хари ме удари наистина силно. Знам, че не бяхме нещо, но не бях и нищо. Не бях осъзнала, че го поощрявам, докато не се появи пред вратата ми, с целувката си върху устните ми. Никога не съм искала да го нараня. Просто бях гадже с Люк през цялото време и не си направих труда да кажа на нито единия от двамата, защото си мислех, че двамата с Хари сме просто приятели. Никога не бяхме говорили да бъдем повече от това.

Но както и да е, ето къде бяхме два часа по-късно... в най-големия нощен клуб в Бостън, Popped Inc.

Такова глупаво име, но ако попиташ някого защо е кръстено така, ще ти отговори "защото е винаги нагърмяно", което честно казано ме караше да ги зашлевя през лицето.

Хана някак си беше убедила и Саймън да дойде с нас, което беше странно, взимайки на предвид, че той мразеше да ме взима със себе си където и да било.

Бях на бара с шот от не-знам-си-какво пред себе си и един много привлекателен, млад мъж, който стоеше на два стола разстояние от мен. О, и да не забравяме Саймън, който реши да остане и да ме наглежда от другия край на клуба. Това беше нелепо! Не бях малко дете, което се нуждае от детегледачка!

Единственото предимство на това, че беше тук, е това, че успя да ни вкара вътре, защото двете с Хана бяхме непълнолетни, а той не. Също така е приятел с бармана, чийто баща притежава мястото. Не е зле, предполагам.

Завъртях очи към него, преди да се обърна към момчето, което стоеше до мен. Изненадах се да видя, че той вече гледаше към мен. Отправих му срамежлива усмивка и отпих глътка от шота си. Жалко, знам. Не пия.

Преди да се осъзная, Сладкото Момче се беше преместило и сега стоеше точно до мен, с невероятна усмивка на лицето си.

- И аз не съм голям почитател на цялото това нещо, - коментира той, свивайки рамене.

- Какво те кара да мислиш, че не съм почитател? – Повдигнах вежда, обръщайки се така, че да съм лице в лице с него.

- Просто си стоиш тук и не си изпила дори един шот, - каза. – Не беше много трудно да се досетя.

- Ами ти?

- Казах ти, и аз не съм фен, - той се засмя, побутвайки рамото ми със своето, в игрив жест.

- Защо си тук тогава?

- Най-добрия ми приятел си мисли, че трябва да разпусна.

- Сериозно? – Засмях се, след което се обърнах, за да посоча Хана. – Това е причината, поради която и аз съм тук, защото очевидно се нуждая от една вечер навън.

- Предполагам сме да една и съща вълна тогава, а? Лоша раздяла? – Попита, докато светлите му сини очи бяха върху моите.

- Нещо такова... - И просто така, отрих, че се впускам в разговор за това как двамата с Хари започнахме да си пишем, как той се появи на вратата ми, как аз имах гадже през цялото това време, разказах му за всичко. Казах на този непознат всичко.

И се почувствах толкова добре.

Когато приключих, той ми разказа през какво е преминал.

- В първи курс, гаджето ми скъса с мен чрез съобщение, - каза той и очите ми се разшириха. – Да, гадно. Бях съкрушен със седмици, не говорех с никого, не ядях нищо и не излизах никъде. Буквално бях в леглото по цял ден и нощ, - продължи. – Докато един ден, Коуди, момчето, което ме доведе тук тази вечер, не ми каза, че е време да продължа напред.

- Уау, толкова съжалявам, - поклатих глава. Дори не познавах това момиче, а вече я мразех.

- Не се тревожи, преодолях го, - той ме успокои с усмивка.

Седяхме в удобна тишина за няколко минути, докато не реших, че е време да се представя, щом на практика просто излях душата си на този човек.

- Аз съм Сидни, между другото, но всички ме наричат Сид.

- Приятно ми е да се запознаем, Сид, аз съм Уил, - той се усмихна отново. Усмивката му беше спираща дъха.

- Е, ъм, искаш ли да танцуваме? – Попита той, с ръка протегната към мен и глава наклонена към дансинга.

- С удоволствие.