Kik [Bulgarian Translation] - Harry Styles #2

3.5

1 февруари 2016 ... 13:29 часа

- Сигурен ли си, че тя би искала да се появиш така неочаквано? – Попита ме за трети път Луи, за по-малко от десет минути.

- Да, тя беше тъжна когато ми каза, че майка й не й позволява да дойде да ме види, - обясних, оглеждайки се наоколо, за да видя дали мога да разпозная къщата, която Сид ми беше описала.

- Но откъде знаеш, че тя наистина е била тъжна? – Попита Луи отново. – Вие само си пишете в Kik.

- Аз просто... имам такова чувство, усещане, - стиснах устни, започвайки да се изнервям от това, че все още не съм открил домът й. Внезапно, ярко жълта къща с бели капаци изникна в полезрението ми. Знаех, че беше тази, защото я помолих да ми изпрати снимка, заедно с описанието.

- Ето я! – Възкликнах, увеличавайки скоростта, за да паркирам на алеята й за коли. Там вече имаше два автомобила. Предполагам единият е на майка й, а другият... не бях много сигурен за това, защото знаех, че баща й... липсва от живота й.

След като паркирах колата, ми отне няколко секунди да оправя косата си, преди да изтичам до входната врата. Повдигнах юмрук, за да почукам и спрях объркан, когато чук глас да казва:

- Стой там.

Вратата се отвори и разкри лицето на момичето, за което мислех от известно време.

Не губех никакво време, издърпвайки я по-близо към мен и притискайки устните й в бърза целувка.

Но бях издърпан от нея и когато погледах нагоре, погледа ми срещна хладни сини очи. Можех да видя гнева в очите му, но бях объркан защо бе толкова ядосан.

- Ъм, здрасти? – Повдигнах вежда към него, озадачен от държанието му.

- Да, здрасти, защо, по дяволите, целуваше гаджето ми? – Попита той, бутайки ме назад, почти карайки ме да падна по стълбите.

- Г-гадже? – Бях шокиран. Сидни, Сид, sydthesquid, имаше гадже? Знам, че никога не съм я питал, но предположих, че е свободна от начина, по който се държеше с мен. Аз просто... толкова ли съм невеж?

- Да, аз съм гаджето й, - синеокия дявол на практика изръмжа към мен.

- Какво, по дяволите, Сидни? – Игнорирах приятелят й за секунда, фокусирайки се върху момичето пред мен, което беше с насълзени очи и нервно гризеше ноктите си.

- Хари, аз не –

- Какво не? Не ме подведе? Да, направи го! – Прокарах ръцете си през косата, към този момент повече от засрамен. – Летях чак до тук на рождения си ден, за да те изненадам! - Не съм те молила да го правиш! – Изстреля тя в отговор. – Решил си да го направиш на своя глава!

- Защото изглеждаше наистина тъжна, затова, че не ти позволиха да дойдеш при мен!

- А-аз –

Завъртях очи към нея, след което погледнах към приятелят й.

- Съжалявам за недоразумението, човече. Може би ако гаджето ти ти покаже съобщенията ни, ще разбереш защо направих това, което направих.

________________

T/n: Ауч...