Kik [Bulgarian Translation] - Harry Styles #2

6.1

Исках да умра.

Това бе всичко, за което можех да мисля. Всичко, за което можех да мисля, е че исках да съм мъртва. Не исках да чувствам това, което чувствах. Не исках да чувам, това което чувах. Не исках да... живея повече.

Това беше тъжно. Всичко, което имах бяха тъжните мисли, витаещи из съзнанието ми. Чувствах се толкова самотна, дори докато стоях на дивана на Лиам, с кучето му, чиято глава си почиваше в скута ми.

- Искаш ли чай, миличка? – Попита ме Лиам от кухнята, след което се засмя. – Или кафе. Знам, че американците не са толкова запалени по чая, колко британците.

- Не, благодаря, Лиам, - отговорих тихо, внимателно ставайки от дивана, за да не събудя кучето. – Трябва да използвам тоалетната. Къде е?

- По коридора, първата врата в ляво, - каза той. Не можеше да види лицето ми и се радвах за това. Не изглеждах добре. Не се чувствах добре.

Намерих банята и влязох, заключвайки вратата след себе си.

Отворих шкафчето с лекарства и разгледах какво има вътре.

Очите ми попаднаха върху флаконче, което беше пълно повече от половината.

Опитах да успокоя дишането си и да стабилизирам биенето на сърцето си, но беше невъзможно.

Ръцете ми трепереха ужасно.

За последен път се погледнах в огледалото, преди да -