Човекът, който ''мразех''

/1/

      Първият учебен ден тъка очакван, да ама не. Винаги се събуждам преди алармата на важни събития не знам защо, освен това даскалото не е важно събитие и ето, защо винаги се успивам за първият час. Не бях отишла на 15 Септември, защо ли ами трябваше да купувам мътерияли ( папки, рамки, бой, четки, моливи, гуми и т.н.). За тези, които учат в подобна гимназия (спортна, художествена, музикална, танцувална и т.н. гимназия или академията) знаят за изпита. Това, че наскоро се преместих отново в България не ми дава правото да вляза без изпит. Не ми хареса много оценката ми, но пътя към успеха бе само на горе, за да стана най-добрата. Отплеснах се малко, но стоях още в леглото и докато се усетя вече закъснявах, станах измих зъбите и лицето си. Просто взех някакъв черен клин и блуза с дълъг ръкав с цвят на горчица. Обух на бързо черните кецове, взех коженото си яке и грабнах чантата за училище и папката. Нямах учебници, но елена каза, че ще ми ги даде в междучасието между първият и вторият час (няма да и трябват тя вече е за втора година). Имах 15 минути, а затвора небе близо. Тръгнах да бягам и каръкат в мен се обади стъпах на криво и залитнах. Тъкмо щях да кажа здравей на пода, когато някой ме хвана. Изправих се, обърнах се да видя кой е и да му благодаря и изведнъж, когато се погледнахме двамата в един глас казахме ''ТИИИИИ''. Усмивката от лицето ми се махна, както и неговата. Той тръгна и само с гръб към мен извика:                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        -ПО ПОЛЕКА МА ПАТКО, ГЛЕДАЙ КЪДЕ ХОДИШ- и си тръгна преди да кажа каквото и да било.                                                                                                                                                                       Имах само 3 минути докато започне часът, а вече бях пред училище и Елена ме чакаше и ме погледна с погледа КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ТИ СЕ Е СЛУЧИЛО. Аз я попитах защо ме гледа така, а тя само каза (ТИ ИЗОБЩО СРЕСА ЛИ СЕ, къде ти е спиралата и защо си намусена) бях забравила да се среша страхотно, не използвах спирала, а защо съм намусена щях да и разкажа по-късно. Докато търсех стаята по Химия, опитвайки да се среша, а с другата си ръка държаща учебниците (който трябваше да взема по-късно, но не) се катерих по стълбите разпитвайки другите ученици от гимназията ми за стаята по Химия, които ме гледаха странно. Изведнъж изби звънеца и всичко бе загубено за първият ми час, когато намерих стая 158. Отворих вратата и госпожата ме погледна лошо. Започнах да се извинявам, но тя ми се скара (усещам, че ще имаме още спорове през учебната година). Каза ми да седна на единственото свободно място. Наведох глава и тръгнах на там където бе посочила докато не чух някой да се смее на това, че ми се скараха. Обърнах се към човекът до мен (смеещият се) това бе човекът, който толкова мразех още докато учех в Корея, човекът който ме спаси по причината, че не знаеше, че съм аз, този който ме обиди, а сега ми се подхилваше, човекът който мразех толкова много Парк Джимин. Когато го видях ми стана лошо (все пак още 5 години ли трябваше да го търпя 3 не ми ли стигнаха в Корея, ЗАЩО МЕ НАКАЗВАШ БОЖЕ). Цялата пребледнях. Госпожата ме видя, че съм обърната към него и ми се скара, но не ме видя, че съм бледа. Пак започна да се смее е и ми идеше да му перна един. Не можех да търпя повече, когато звънеца ме спаси от ада. Излязох извън стаята настигнах го и го блъснах в стената хванах го тъка, че да не може да се измъкне и го попитах, КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ПРАВИ ТУК, а той просто се усмихна с чаровната си усмивка с която съблазняваше всички момичета.

Това е 1 част от 1вата ми книга. Извинявам се, ако има грешки каквито и да са те. Ако ви харесва ми напишете един коментар, апък ако не ви харесва пак напишете един коментар. Сега го мислих не знам какво се е получило. Не мисля трезво спи ми се все пак часът е 04:02.