Човекът, който ''мразех''

част 11

...Кристъл...

   Събудих се от леко побутване. Отворих очи и какво да видя- чистачката ме гледа на криво и се чуди, какво по дяволите правим в училище. Естествено се стреснах и леко подскочих, без да искам бутнах Джимин, който залитна и си удари главата в земята. Изправи се и започна да търка очи, понечи да казва нещо, но погледа му се срещна с по-възрастната жена и се стресна отдръпвайки се на зад. Честно казано, тя беше мила, но външният и вид стряскаше хората. Тя е с винаги прибрана коса, остър нос, тъмно кафяви очи, остър нос, има бенка на бузата и меко казано бе закръглена.

-Деца, какво правите тук?- попита зачудено.

-Ами...ние...ами- усмихнахме се с Джимин

-Отидете в директорският кабинет и изчакайте.- без да обелим и думичка, станахме и тръгнахме.

     Вече стояхме в дирекцията, около 30 минути и вече започваше да ни писва. Не стига, че се чувствах неловко, ами и нервите ми отидоха да го чакам. Точно, когато си мислих това, вратата се отвори и ''КРАЛЯТ'' взе, че дойде.

-Деца, добро утро. Извинявам се, че закъснях!- каза директора (то стана добър вечер докато дойдете помислих си аз)- Знаете ли, че родителите ви и полицията са ви търсили цяла нощ, а вие сте били тук? 

-Извинете, Господине, но ние не бяхме заключени тук по своя воля и ако имахме възможност щяхме да се свържем с някой близък, но нямаше обхват.- каза Джимин на бързо

-А как попаднахте тук?

-Ами и двамата бяхме наказани до по-късно и когато вече приключвахме, чухме заключване на врата, но докато слезем вече бе прекалено късно.- казах простичко

-Добре разбирам ситуацията, ако искате се приберете и не идвайте до края на седмицата. Извинявам се деца, че училището ви пречени, толкова тревоги, на вас и на родителите ви. Можете да тръгвате.

    С Джимин тръгнахме. По пътя размишлявах за нещата, които се случиха преди да заспим. Когато си спомнях, за някой от по задълбочените моменти, сърцето ми забързваше ударите си. Аааа нееееееееееее, не трябва да го харесвам или по- лошо, да се влюбвам в него. Не не не не и не изключено е. Не мога да го позволя. Докато се усетя вече бях пред домът си.

...след 6 дена...

   Вече бе Понеделник и 6-ти ден, в който не съм виждала Джимин. Както си и мислих, той не дойде до края на седмицата, в която можехме да отсъства ме, но си мислих, че днес ще дойде. Аз в действителност, нямах намерение да отсъствам. Сага си мислите ,, За бога, кой идиот би отишъл на училище, макар че може да пропусне часовете, без да има отсъствия''- ами аз съм този идиот драги ми читатели. Все пак идваше краят на срока, а аз със толкова много драми покрай мен не съм направила нищо за предстоящият конферанс (конферанс- събират всичките ти рисунки от началото на годината и ги оценяват учителите ти по рисуване, живопис и главен специален предмет). Направо ми иде да се KMS (KMS- kill my sself)