Човекът, който ''мразех''

/2/

             Излязох извън стаята настигнах го и го блъснах в стената хванах го тъка, че да не може да се измъкне и го попитах, КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ПРАВИ ТУК, а той просто се усмихна с чаровната си усмивка с която съблазняваше всички момичета. Оранжевата му коса се бе разрошила.

................................................................................................................................................................

3 години по-рано

 Аз бях нова в училището в Корея, но веднага успях да се влюбя (защо по дяволите се влюбвах тъка лесно). Той бе с черна коса и кафяви очи. Бяхме дори в един клас и не можех да спирам да го гледам, но не бях единствената. Всички момичета се въртяха около него, казваше се Парк Джимин. Той бе от групичката на популярните 7 момчета явно бяха някаква момчешка група, която освен че бяха приятели пееха и танцуваха. По името на Джимин ги намерих и не бяха хич зле дори много харесах една песен NO MORE DREAM  и си я изтегли. Бяха в началото на кариерата си, но бяха популярни вече. Няколко седмици само го зяпах и нищо интересно, но един ден той направи нещо с едно момиче, но обвиниха мен и него и ни накараха да изчистим мазето и да помогнем на дърводелеца за почистването на неговата стая. Бях ядосана, че не бях виновна, но трябва да остана и да чистя. Свършиха всички часове и отидох при дърводелеца, о Джимин тъка и не дойде. Почистихме и отидох в мазето. След половин час в които чистих негово величество се появи. Отидох до него и започнах да му крещя, защо не е дошъл по рано, че съм чистила сама, но изведнъж се усетих, че крещя на него човекът, който харесвах. Наведох глава и се зачервих. Той започна да се приближава към мен, но аз се отдръпвах и така след няколко крачки се ударих в стената. Той сложи едната си ръка на стената, а другата я остави просто да виси. И тогава свалих глава на долу, защото усещах как се зачервявам още повече. Той повдигна главата ми и ме целуна. След това спря и аз му казах, че го харесвам. Изсмя ми се в лицето, а аз реагирах с изражение на лицето, защо се смееше. Каза ми, че никога не би ме харесал или тръгнал с мен. Попитах го, защо ме целуна тогава, а той отговори, че просто искал да види изражението ми. Разплаках се и си тръгнах. Прибрах се в къщи и продължавах да плача. На сутринта се събудих. Заспала съм разплакана и с мисли за него. След тази случка той не спираше да ме обижда  и да се дразни с мен. Така минаха 3 години.

..............................................................................................................................................................

Той отново се засмя след въпроса ми и аз му ударих един и изкрещях за да ми отговори. Каза, че с момчетата трябва да учат в различни градове в Европа и на него му се паднало България. Момичетата като ме видяха изтичаха до мен и ме отделиха от него. Той тръгна, аз изкрещях '' НАЛИ ЗНАЕШ, ЧЕ ВСИЧКО ВЕЧЕ Е РАЗЛИЧНО'' той се обърна и ми прати въздушна целувка и започна да се смее. Момичетата започнаха да ме успокояват и ме изпратиха до стаята по музика и Гери каза довечера парти с преспиване в тях само ние трите. Усмихнах се и влязох в стаята. Пак ли трябва да седя до него. Господина влезе и каза, че има хор в училище и ще ни изпита на, който му хареса гласа ще бъде в хора. Всички пяха, разбира се харесаха Джимин и влезе в хора. Аз бях последна, защото бях последния номер в класа. Започнах да пея и на второто изречение господина ме спря. Зачудих се защо ме спря толкова ли бе зле. Господина просто ми подаде едно листче и каза да бъде попълнено от майка ми. Много се зарадвах и го взех. Свършиха всички часове прибрах се и си взех дрехи, учебници и всичко необходими за следващия ден, защото отивах на партито на Гери. Беше много забавно аз Гери и Елена се забавлявахме много. Поръчахме пица и се гримирахме. Приказвахме много какво се е случило докато ме няма. Елена предложи да си задаваме въпроси и ние се съгласихме. Задавахме си много въпроси една на друга, но Елена попита Гери, кой харесва. Гери се усмихна и каза '' Нали знаете, че се влюбвам трудно, но мисля, че започвам да харесвам ДЖИМИН''. Ококорих очи и изкрещях ''Моля''. Станах от мястото си и легнах на леглото на което трябваше да спя, но след това се ядосах станах събрах нещата си и тръгнах. Не ми пукаше, че беше много късно и нещо може да ми се случи. Тръгнах по една улица, когато една кола изскочи, но се спря на милиметри от мен. Аз се разплаках и се свлякох на земята. Тогава от колата слезе....... .

Това е 2 час. Дано ви е харесала. Извинявам се ако има грешки. Ако ви харесва напишете един коментар, апък ако не ви харесва пак сложете един коментар. Искам да разбера просто мнението ви. Знам, че имам малко четения на 1вата част, но си мислих, че ще са само 10. Благодаря на тия дето са я прочели.