Човекът, който ''мразех''

част 8

       Песента свърши, когато се звънна на вратата. Добре бях свикнала, винаги викаха полиция моите съседи. Много шум съм вдигала, да бе. Някой ден ще им покажа какво е да вдигам шум, та пак да видим. Отворих вратата и пред мен беше Джимин. Бях с отворена уста около 30 секунди. 

-Какво правиш тук?- попитах учудено аз.

-Ами исках по-голям апартамент и повече тишина, но до колкото виждам само първото е спазено по-думите на управителката.- усмихна се той.

-Ами с-съжалявам.- почнах да заеквам и сведох глава.

-Тъй като те познавам само ще те предупредя.- намигна ми той и слезе по стълбите.

  Затворих вратата, облегнах се на вратата и се усмихнах широко.

-Кой беше?- попита ме Ели.

-Новият ми съсед, който е секси и не обича да му е шумно.- отговорих и влязохме в хола на апартамента.

...Кристъл...

    След, като Лухан ме изпрати до нас, качих се в стаята си и звъннах на най-добрата си приятелка от Корея. Тя бе единствената, която ме подкрепя. Тя е от популярните, а най-добрата и фр. е загубенячката на училището. Каква ирония нали? От начало се мразехме, но след случката всичко се промени.

...преди 2 години и половина...

   Вече от половин година ме избягват всички. Знаех какво се говори за мен и не бе приятно. Все пак хора, на които дори не съм виждала лицата ме обсъждат и обиждат, говорят зад гърбът ми не е особено приятно. Дааааа и тъка си бях самотен самотник.        Един ден се прибирам от училище и по-пътя минавам покрай много страшни улички. Не живеех в особено хубав и красив квартал, но на мен си ми харесваше, все пак не всеки може да живее в палат. Да и тъкмо минавам покрай една задънена уличка и чувам викове от там. Реших да не поглеждам, но не се сдържахи- погледнах. Двама мъже се опитваха да съблекат някакво момиче. Загледах се и това беше едно от момичетата, които се заяждаха с мен всеки ден, сякаш това им правеше удоволствие. Тя бе от известните в училище и харесвана от всички (не баш от всички, тези които тормозеше- те я мразеха, освен 2 или 3 момчета те си падаха по нея). Реших да се направя, че нищо не съм видяла, все пак си го заслужаваше, но просто не можех. Отидох там и взех един железен прът и цапнах единия и той се свлече на земята. Другият ми взе пръта от ръцете, хвана ме и ме блъсна в близката стена, като аз след това паднах на земята. Докато той ме гледаше и се усмихваше, Сун Джунг (момичето, което ме тормози) взе пръчката и го цапардоса, след това и той падна на земята.Тя ми помогна да се изправя. Докато се усетим единият започна да се изправя. Аз го забелязах и изкрещях да бяга. Тръгнахме да тичаме. Тичахме и тичахме. Когато вече не се виждаха те, нито задънената улица, се спряхме. Спогледахме се за няколко секунди и започнахме да се хилим като ненормални, въпреки че се сещахме за случката от преди малко не ни пукаше. Тя вдигна ръкава на раздърпаната си блуза, а аз гледах раните по лактите и колената си. Попита ме, дали съм добре. Кимнах и и казах, че имам работа, защото ставаше неловко и си тръгнах. Вървях малко, но след малко се обърнах и тя ме гледаше, рязко си обърнах главата на пред и продължих.  На следващият ден не спираше да се върти около мен и да се опитва да проведем разговор. И ето ни сега от врагове, най-добри приятелки.

...в настоящето...

-Ало, скъпа ужасно много ми липсваш.- най-сетне вдигна телефона.

-И ти на мен.

-Какво мълчиш, разказвай ми какво се случва при теб с ченгел ли да ти вадя думите от устата.

-Ще говоря, само не ми вади нищо с ченгел.

-Хахахахахах, споко няма.- винаги когато говоря с нея по телефона, никога не разказвам аз, винаги тя, но сега беше различно.

-Добре започвам. Имам си гадже, скарах се с приятелките си, в хора съм, тази по химия ме мрази, тук е страхотно и най-лошото нещо на света Джимин е в държавата, по точно в моят град и най-точно в един и същи клас в даскало.- казах всичко на един дъх.

-Моляяяяяяя, горката ти.- изкрещя тя. В този момент ме извикаха на вечеря.

-Какво мълчиш.-попита- Говори.

-Не мога сега после викат ме, а и ще натрупам голяма сметка за телефон. Ще ти пиша. Чаооо.

-Какв...?- преди да довърши и затворих. И слязох на вечеря.

Извинявам се ако има грешки, каквито и да са те. Забавих се, но след като направих втори фенфик малко се позабавям, а и нямам време и съм мързел. Благодаря предварително на тези, които ще я прочетат. Обичам ви <3 <3 <3 <3