Човекът, който ''мразех''

6 част

    Влязох в стаята по музика и там се бяха събрали хора и от по горните класове. Имаше още време. Господина ме покани да вляза и седнах на едно от свободните места. Господина започна да говори когато в стаята влязоха Кристъл и Лухан. Бяха усмихнати до уши и хванати за ръце. Wtf как съм пропуснал това и кога се е случило.

...Кристъл...

След случката с Джимин бях много изплашена. Не знаех какво може да ми направи (все пак беше изчукал всичките момичета от старото ми училище). Добре, че бе Лу. За два дни разбрах, че може да му се има доверие. След като Джимин си тръгна ядосано Лухан се обърна към мен и ме попита дали съм добре. Аз бях вцепенена от случилото се, дали наистина привличам вниманието му (да бе да сигурно пак си играе с мен) не мога да спра да мисля за случката и за това което бе казал. След като нищо не отговорих на Лу той ме хвана за ръката и ме изведе. Започнах да му казвам да спре да ме дърпа и спря внезапно. 

-Шоколадов, ванилов или ягодов- попита ме той.

-Виолетов-казах аз

-Хахахахахахахха- засмя се- няма такъв- каза след това

- Амиии......- докато мислех побегна към камиона за сладолед.

Върна се и ми подаде смесен от шоколад и ванилия. Беше си взел същия. Седнахме на една пейка и си говорихме. За миналото, какво харесваме, семейството и други неща. Погледнах го и той ме гледаше и се смееше. 

-Какво стана, защо се смееш???-попитах го учудено

-Изцапала си се със сладолед-продължаваше да се хили

-И трябва да ми се подиграваш ли?-нацупих се аз веднага.

Той видя, че се намръщих и се наведе към мен. Аз не бях забелязала докато не хвана брадичката ми и ме целуна страстно. Аз не помръднах. Не можех да асимилирам, какво става. Лу се отдръпна от мен, погледна ме в очите и каза:

-Мммм този сладолед е по хубав- и се усмихна лъчезарно- а и вече не си мръсна. 

Останах замръзнала на място. Отново ме целуна за да се съвзема, но този път му отвърнах (нямам обяснение, защо- просто се случи). Отделихме се, за да си поемем въздух.

-Ще бъдеш ли моето момиче?- попита ме той

-Да- отговорих аз без да мисля много и го прегърнах (а трябваше да помисля все пак Елена бе влюбена в него- чудя се дали ще ме намрази. Не искам да загубя една от най-добрите си приятелки, а не е ли малко скоро все пак само от 2 дена се познаваме, но пък от тези 2 дена разбрах, че е добър и различен от другите. Офффффф сложно е ще го мисля по-късно). Лухан погледна часовника си и каза:

-Извинявай, но трябва да тръгвам. Не искам да те оставям, но съм задължен да ходя на хор.- свали усмихната от лицето си.

-И аз съм на хор- учудих се.

-Страхотно- каза той и ме задърпа- но трябва да побързаме, защото закъсняваме.

Училището не бе далеч, но трябваше да бягаме, защото доста закъсняхме заради целувките (хихихихи). Влязохме в училище и отидохме до стаята (добре, че бе на първият етаж). Отворихме вратата и влязохме. Всички ни гледаха (е все пак бяхме потни, зачервени, влязохме с гръм и трясък и бяхме хванати за ръце). Всички започнаха да ни пляскат и да викат честито освен Елена и Джимин. Всички се успокоиха и господина каза да седнем. Седнахме на един общ чин и господина продължи да обяснява. Не разбрах много, защото се взирах в Лу и все още се държахме за ръце, освен че ще има нещо като мюзикъл и щяло да има прослушване. Изведнъж някой стана. Всички погледнаха към него. Проследих погледите им и това бе Джимин, който ни гледаше. След това тръгна към вратата и излезе. Тогава след него тръгна ..... .

Това е 6 част. Пак оставям края тъка. Извинявам се, ако има грешки. Знам, че е кратка, но днес е 31.10 Хелуин и трябва да се приготвям. Ако искате да изкажете мнение пишете коментари. Благодаря на тези, които си правят труда да я прочетат. Лека седмица. <3 <3 <3