Човекът, който ''мразех''

/4/

        Бе толкова прекрасен момент, когато от нищото се появи Джимин и ни раздели. Беше ядосан за нещо, но и аз му се ядосах. Казах чао на Лулу и се затичах към ядосания, който развали момента, а именно ДЖИМИН. Бе много напред, за това извиках името му. Той се обърна и се спря.

-Кажи-каза намусен.

-Гледай къде ходиш-казах му аз, а след това продължих.-И защо ни раздели, не можа ли да минеш покрай нас? Този момент бе специален- сопнах се аз.

-Ще ходя където си искам и ще правя каквото си искам.- бе видимо ядосан.- И как може тази преградка и точно с него да е СПЕЦИАЛНА?- като натърти на последната дума.

-Ами днес разбрах колко е добър Лулу и прегръдката бе много важна.-отговорих му.

-Важна, а дори повече и от нашата целувка?-попита ме той- И не го познаваш.- Започна да се приближава към мен, а аз назад, защото знаех какво следва. Притисна ме до шкафчетата. Изчервих се, а той видя това и каза- По важен и от този момент ли? Беше на сантиметри, усещах дъхът му и той добави- Много си сладка тъка, нещо е различно има в теб от преди, нещо което ме предизвиква. Искам да си кажеш, че този момент е по хубав.-завъртя главата си тъка , че да не си ударим носовете и .......... .

............... От името на Джимин .............

       След всичко не можех да спра да мисля за нея (ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ, КАКВО ИМА ТОЛКОВА В НЕЯ), а сега я виждам с онзи задник Лухан. Той също бе от Корея. Явно се е оправил от наркотиците.

......................................................................................................................

3 години по-рано

        Аз и най-добрият ми приятел Лу се разхождахме. Виждахме се всеки ден. Гадното бе, че учи в друго училище, но той знае всичко за мен и както и аз за него (преди си мислех тъка сега след като ме предаде и като видях истинското му лице разбрах всичко). Той знаеше за момичето, което харесвам (по-силно бе, аз я обичах). Име, цвят на коса и очи и всякакви дребни работи. Само не я бе виждал нито на снимка, нито на живо. Харесвах я вече от цяла година. Бяхме в един клас и седях до нея (имах възможност да я гледам). Както си вървяхме и изведнъж я видях. Веднага я показах на Лу. Загледа я, а след това каза: Не е зле, като за теб. : Бях толкова щастлив. След няколко дена тя се хвалеше, че има гадже и то една година по-голям. Стана ми ужасно гадно, но се опитвах да го преодолея. Звъннах на моят НДП и си уговорихме среща в 19:30 в тях (исках да поговоря с някой и въпреки, че сълзите ми бяха до предела си и ги стисках. Не исках слабост от моя страна.). Не исках да се прибирам в нас, и за това се разходих в близкият парк. Тогава ги видях. Както си се разхождах видях момичето на мечтите си да се е хванала под ръка и да се натиска с най-добрият ми приятел (е вече не). Прибрах се и се разплаках. Прекалено стисках сълзите си. Мразех и него и нея не исках да ги виждам. След една седмица се случи най-хубавото нещо. Спечелих с още 6 момчета възможността да имаме група. И тъка станах известен. Всички се лепяха за мен и аз исках нещо различно и успях да го видя в Кристъл за ''малко''. Когато я целунах, но се направих на пълно копеле и й наговорих едни неща, които не исках. За да поддържам чувствата си в тайна, както и лъжата си. Постоянно я дразнех. И след не дълго време чувствата бяха изчезнали (тъка си мислих). До това с Лухан не бях говорил с него. Много кратно се опитваше да се свърже с мен, но без успех. По едно време бях чул, че бил дилър и употребявал много наркотични вещества.

   .....................................................................................................................

Днес, когато я видях да слиза от колата му се учудих, но нищо. Говорих си с Гери, която ме бе заговорила за нещо. Разбрах, че са добри приятелки. Тя продължаваше да ми говори, когато видях как се прегръщат (какво ставаше тук, какво съм изпуснал). Не знам, но много се ядосах от гледката и докато Гери ми говореше, просто  тръгнах към тях и ги разделих (малко грубо, но просто краката ми тръгнаха на там). Видях как тя му казва нещо, като бе ядосана и тръгна след мен, изкрещя името ми и аз се спрях. Беше много хубава тъка както бе облечена, подхождаше и повече. Запитаме, защо съм ги разделила в такъв важен момент, не съм ли могъл да ги заобиколя и за специалният  момент, който съм развалил. Аз и отговорих просто, че ще правя и ходя където си искам, че изобщо не го познава и я попитах, дали онази целувка от преди не бе ли по- важна. Бях я притиснал вече до шкафчетата. Казах и, че е много сладка, че нещо ме привлича в нея и я карах да каже, че този момент е по-специален от онази преградка. Усещах дъхът и бяхме на милиметри и тя се бе зачервила. Наклоних се да я целуна, за да не си ударим носовете и ............... .

Това е 4 част. Извинявам се ако има грешки или повторения. Благодаря, че четете. Ако ви харесва или не напишете един коментар (искам мненията ви). Не ме съдете, че спирам тъка имате въображение, а и ми е интересно какво мислите вие, че ще стане (просто го напишете в коментарите това което мислите, че ще се случи). Пак благодаря, че четете, ако не бяхте вие нямаше да я продължа.