Човекът, който ''мразех''

част 14

     Лухан изтупа леко дрехите си и избърса с ръка леката струйка кръв стичаща от устната му. Вдигна глава към ядосаното момче и просто взе четката си. Започна отново да рисува. Джимин си мислеше, че няма как да е по-ядосан, но явно грешеше. Тъкмо щеше отново да тръгва да нанася удар на по-големият, но точно в този момент влезе директора.

-Какво се случва тук?- започна да крещи възрастният мъж 

     Джимин не му обърна внимание. Просто си тръгна. Честно казано не му пукаше много, нито за директора, нито за учителката, нито за учениците в стаята, а още по-малко му пукаше за момчето което почти преби. 

     Насъбра му се много и реши просто да си тръгне. Всичко го напрягаше. Това го направи заради Кристъл. Обичаше я и то много, дори го осъзнаваше, но нещо го спираше да й признае. Може би това, че тя харесваше друг или това, че мислеше, че той и е най-омразният човек на тази планета. Но истината беше друга, а Чим не я разбираше. Истината бе, че Кристъл го обичаше без да осъзнава това, то просто се виждаше. Да, тя имаше чувства към Лухан, но те може би се изпариха веднага щом тя се сближи с Джимин. Винаги е била загрижена за него, както и той за нея. Тя си мислеше, че чувствата и към него са си отишли, но те дори не са я напуснали, нито веднъж през тези почти вече 4 години. Винаги имаше нещо, което и напомняше за него. За усмивката му, за реакции те, за държанието, за походката и за всичко останало. Той не беше, човека който мрази, а който обича (Да, едно момиче каза в коментарите на миналата част ''когото'', но не мисля да го променям). 

     Джимин не искаше да се прибира. Трябваше му място на което да се чувства добре. Не искаше да се връща в шибаната реалност. за това отиде на едно специално място. Бе го открил още когато за първи път дойде в България и реши да разгледа града. Веднага нещо го привлече в това място, може би беше тишината  или уюта, дори и той не знаеше. Просто бе привлечен към това място, както е привлечен и от Кристъл, вече толкова години. Джимин седна на полянката и облегна гърба си на близкото дърво зад него. Поглежда облаците и осъзнава, че вече няма какво да го напряга. Леко затвори очи и започна да мисли за всички случки.

     Кристъл вече бе излязла от килера. Тя не знаеше какво се бе случило преди около 30 минути. Просто влезе в час и когато видя празния чин, на който обикновено седи Чим, малко се стресна, но нищо повече. След няколко часа още, училището свърши. Кристъл се прибра, нахрани се набързо, преоблече се и се тръшна на мекото си легло, а и не след дълго заспа.

...след 3 часа...

    Кристъл се събуди от позвъняване на вратата. Стана и когато отвори вратата видя ........ .

     ИЗВИНЯВАМ СЕ. НЕ МЕ БИЙТЕ. Знам че е къса и адски тъпа, но сори. Замрях. Благодаря ви за всяко едно прочитане, всяко едно вотване и всеки коментар. Не знам как по дяволите станаха над 4,000. БЛАГОДАРЯ ВИ. ОБИЧАМ ВИ. ИЗВИНЯВАМ СЕ ПАК. Нз кога ще пусна пак част. Обичам ви <3 <3