...Кристъл...
След вечеря направо си легнах и напълно забравих за най-добрата си приятелка, но тя ще ми прости.
...на сутринта...
Шибаната аларма звънна и ужасният звук закънтя в главата ми. Понечих да се изправя и да я спра, но се озовах на земята.
-АУУУЧ! Сериозно ли паднах от леглото.- казвах докато се изправях и потърквах раненото място. Докато се изправях си ударих и главата в шкафа с книги и те започнаха да падат. Събрах ги и влязох в банята да се оправя. Днес ще бъда голям карък.
...в училище...
Сега съм в коридора и се чудя, какво толкова съм направила на света, че да постъпва тъка с мен. Имам цицина на главата, болят ме задните части, имам двойка по английски, а сега дори вървя към кабинета на директора. Страхотно! Ходя на там, защото един идиот от класът ми каза да му подам шишето с водата. Реших да му го хвърля, но явно съм го метнала по-силно. Той се наведе, за да не го удари по главата, но в този момент влиза госпожата по химия. Шишето някак си по магически начин се отвори. Не стига, че я цапна по кратуната, ами я умокри цялата. Погледа ме злобно и ..... . Сега ходя към кабинета на директора. Седнах на пейката за чакане, за кабинета. Докато чаках и четях фикове в Wattpad, някой се настани до мен. Не погледнах, но и не ме интересуваше. Побутна ме, но се направих, че не съм усетила. Човекът ме прегърна и не, не издържах вече станах права и започнах да го псувам и да му креща, бахти наглостта. След като вече фокусирах човека, това бе Лю. Той се изправи и ме прегърна.
-Момичето ми можело да се защитава.- каза той и ми се усмихна. Може би тази усмивка трябваше да ме успокои и стопли, но не се получи, за това го прегърнах още по силно.
-За какво си тук?-попитах объркана
-Ами спечелил съм някаква награда и дойдох да си я вземе, а ти?- попита ме видимо разтревожен.
-Ами...- в този момент.. .
Секретарката на директора ме извика. Разделихме се от прегръдката и влязох.
...след 10 минути...
Явно са чули и псувните ми, защото ще оставам вместо 1:30, ще оставам 3:00 часа след часовете.Това е ужасно, на никои не го пожелавам. Часовете свършват в 14:00 + 3:00 това означава, че ще вися тук до 17:00.
KAMU SEDANG MEMBACA
Човекът, който ''мразех''
Fiksi RemajaГерой: Кристъл, Джимин (BTS) Второстепенни герой: Гери и Елена (има и още не съм им измислила имената :Р) Жанр: Неопределен Резюме: Аз съм Кристъл и съм на 15. Първа година ми е в гимназията, сега ще кажете как така първа година, като си на 15, не...