Човекът, който ''мразех''

част 7

        Изведнъж някой стана. Всички погледнаха към него. Проследих погледите им и това бе Джимин, който ни гледаше. След това тръгна към вратата и излезе. Тогава след него тръгна Гери. Тя пък от къде, на къде ще тръгва след него (чакай малко това ревност ли е, не не не мога). Не я бях видяла, когато влизахме с Лу в стаята. Излязоха с гръм и трясък от стаята и затръшнаха вратата.

-Любовни проблеми- каза господина и всички се засмяха.

...Гери...

Разбрах, че Джимин не е добре, а на мен ми пукаше за него. Харесвах го и не мога да го отрека. Мозъкът ми казваше не заради Кристъл, но сърцето казваше да. Казват, че мозъкът може да те подведе, но сърцето никога. Не исках да се карам с Крис (Кристъл), но тя ще ми прости (дали). Той вече се губеше от погледа ми, а след един завой дори вече не знаех на къде е тръгнал. Търсих го, но не го виждах, обикалях на всякъде, но него го нямаше, докато не чух удряне по шкафчетата и силни крясъци. Затичах се към звуците и го видях. Бе ядосан, крещеше, целите му ръце бяха в кръв заради удрянето по шкафчетата и с яростно изражение. Тръгнах към него плахо. 

-Джимин- казах аз.

-Махни се от тук- изкрещя. Доближих се до него, но той ме изблъска и аз паднах на земята. Заболя ме, но се изправих.

-Казах да се махнеш- извика и отново заудря. Аз се приближих и го прегърнах в гръб. Той се свлече на земята, както и аз с него. Неговите кръв, пот и сълзи (blood, sweat & tears <3 ) се стичаха от неговото тяло. 

-Успокои се- казах нежно. С едната си ръка го бях прегърнала, а с другата го милвах по главата.

-Благодаря ти- с тези думи проби тишината. И се изправи.

-Н-няма, защо- заекнах аз. Станах и започнах да изтупвам дупето и краката си.

-Хайде да се връщаме,

-Но ръцете ти са в кръв.

-Спокойно имам бинт в раницата- тръгна и за да го настигна започнах да тичам, докато не застанахме рамо до рамо. Слязохме по стълбите (беше избягал, чак до 3тият етаж),тръгнахме към стаята и когато стигнахме той натисна дръжката на вратата и влязохме. Всички ни гледаха, но ние просто си седнахме на местата. 

-Добре, щом всички са тук мога да кажа, че следващият път вместо хор ще има кастинк за ролите, за мюзикъла. Подгответе се добре. Може да си тръгвате.- каза господина и излезе от стаята.

       Отидох до Джимин и го попитах дали иска помощ за превързването на раните, но той отказа. Взе раницата си и си тръгна. Когато излизах всички момичета говориха за него. Колко бил секси, колко е красив и всякакви такива (не усещах ревност, а направо кръвта ми вреше като чуех това за този който харесвам). Добре, че дойде Елена и ме разсея от мислите, как случайно да прегазя тези момичета с колата.Виждах, че Елена не е добре, заради това с Кристъл, за това я поканих да спи в къщи и да си говорим, за да се разсея. С нея се прибрахме в къщи. Тя си беше като в тях, за това взимаше всичко от гардероба ми. Бяхме се просна ли на дивана, когато почна нашата любима песен. Станахме и започнахме да танцуваме (под танцуване имам предвид скачане, катерене по мебелите, джаскане като ненормални и тропане се чува из цялата къща) и пеехме (на тази песен вместо да пеем крещим като ненормални). Песента свърши, когато се звънна на вратата. Добре бях свикнала винаги викаха полиция моите съседи. Много шум съм вдигала да бе. Някой ден ще им покажа какво е да вдигам шум, та пак да видим. Отворих вратата и пред мен беше ...... .

   Това е новата част с дълго закъснение. Извинявам се за забавянето и ако има грешки. Ако ви харесва можете да ми дадете своя вот, а ако не напишете какво не ви харесва. Лека седмица и благодаря на тези, които си правят труда да я прочетат.