Човекът, който ''мразех''

5 част

      ...Джимин...

   Казах и, че е много сладка, че нещо ме привлича в нея и я карах да каже, че този момент е по-специален от онази преградка. Усещах дъхът и, бяхме на милиметри и тя се бе зачервила. Наклоних се да я целуна, за да не си ударим носовете и някой ме изблъска. Погледнах на горе и видях Лухан, а зад него Кристъл. Подаваше леко главата си, за да види какво ще направя. Изправих се и той каза:

-До колкото виждам не и е приятно. Оставия на мира и не се доближавай до нея. Чу ли ме.-обърна главата си към нея, видя колко е уплашена и я придърпа към себе си и я прегърна. 

Станах без да казвам нищо. Просто щом е тъка, тя ще разбере какъв е той- сама и ще бъде наранена, но защо не искам да бъде наранена. Вече бях завил по коридора и когато си го помислих изритах шкафчетата и се сетих за страха в очите и. Щом я е страх от мен няма да се доближавам до нея. Тъка може и ''чувствата'' (тъка да ги наречем) да си отидат, ако ги има или това е просто заблуда. Минаха всички останали часове, но към 17:00 трябва пак да съм в училище, заради хора. Прибрах се в малкия апартамент (да звезда сам, но не трябва да се разбира все още, дойдох за да уча) и се тръшнах на леглото. Погледнах часът на телефона си и беше 15:34. Имам още 26 минути докато се свържа с момчетата по Skype. Много ми липсват. Станах с нежелание и отидох да се нахраня. След това седнах на бюрото и почнах да пиша домашни (кого залъгвам, отворих на страницата, погледнах задачите, не ми харесаха и хвърлих на земята учебника. Имах още 10 минути докато звъннат. И почнах домашното по най-важните ми предмети. Взех един лист (бях в групата текстил и трябваше да рисуваме листа). Рисуването ме успокояваше винаги. Нарисувах го, след това на друг лист още един път. Трябва да направя и още едно след това две  от тях трябва да ги направя с цвят (с тенперни бой), но нямах време, момчетата вече звъняха. 

-Ехоооооо- извика J-Hope усмивката.

-Здр- каза RapMonster

-Здравейте- Jin спокойно продума

-V и Jungkook пак се караха за нещо и само помахаха, а Suga само поклати глава с усмивка, но виждах, че нещо го тормози (ако не е някоя глупост на). Той е най-добрият ми приятел винаги разбира когато нещо не ми е наред, въпреки че съм се усмихнал до уши, както и аз разбирам, ако му има нещо. Приказвахме само 30 мин. , но другите също имаха работа или някои бяха наказани след дск (хахахааха как успяха толкова бързо). Всички си казахме чал и затворихме. Имах 20 мин. да се оправя и тръгна за училищният хор. Тъкмо щях да затварям лаптопа и Suga ми звани (как подяволите пак е разбрал, че нещо не е наред, как???)

-Братле какво ти има???- попита ме.

- А н-нищо- заекнах аз.

-Точно мен ли реши да лъжеш?- Засмя се той.

-Спипа ме.- Започнах да разказвам за Кристал и за Лухан и той ме разра.

-Нали я беше забравил?-той единствен знаеше за това с Кристъл, но за Лухан знаеха всички момчета от групата.

-ЗАБРАВИХ Я- извиках аз.

-Да бе тея ги говори на V.

-Както и да е не искам да се караме, а на теб какво ти има?- попитах го.

-Оф братле знаеш, че обичам да спя и още не съм свикнал с часовата разлика и това глупаво училище макар, че има хубави момичета.- изохка от недоволство.

-Хахахахахаа, айде чао.- засмях се, а той ме погледна злобно, помахах му и преди да каже каквото и да е затворих лаптопа. 

Започнах да се смея звучно, но усмивката ми веднага се развали когато погледнах часа. Имах само пет минути да се облека, обуя и изляза от нас. Просто грабнах едни накъсани дънки (казвам винаги, че са мизерни на моите приятели на шега хахахахаха) и една по-широка тениска. Взех якето си и обух обувките си. Погледнах се в огледалото и си оправих косата (навик). И тръгнах към училище. Влязох в стаята по музика и там се бяха събрали хора и от по горните класове. Имаше още време. Господина ме покани да вляза и седнах на едно от свободните места. Господина започна да говори когато в стаята влязоха...... .

Това е 5 част. Съжалявам, че не я пуснах по-рано, както обещах. Ако има грешки съжалявам. Ако ви харесва или пък не оставете коментар, ако искате разбира се.