Texting With Cameron Dallas

21.

Г.Т.К
-Още едно.
-Това ти е 6 чаша, Камерън.
-Не ми пука! Искам алкохол и ще получа алкохол. -барманът изпуфтя и му наля течността в чашата.
-Няма да се оправиш с нея така.
-А ти откъде знаеш какъв ми е проблемът?-мразя такива всезнаещи пияни бармани.

Мъжът пред мен -Дан, беше един от най-добрите приятели на баща ми и като малък винаги исках съвети от него. Но със заминаването на баща ми не искам да имам нищо общо със него.

-Мъжете пият заради две неща. Пари или жени. А ти не ми приличаш на човек, на който му липсват пари.
-Колко си наблюдателен.-изпих напитката и подадох чашата към мъжа.
-Как се казва?
-Гледай си работата!
-Опитвам се да помогна! Не отблъсквай хората, Камерън!
-И аз ти помагам. Правя оборот за затъващият ти бар. Трябва да си ми благодарен.
-Благодаря! А сега... Как се казва момичето?
-Джордан.
-Не е ли мъжко име? -повдигна вежди и започна да мие чашата пред него.
-Повярвай ми момиче е.
-Интересно... И откъде се познавате с нея?
-Обърка номера ми с този на ндп-то си.
-Любов от пръв чат.- подпря се на бара и зализа косата си назад.

Толкова много прилича на Джордан. Гъста кафява коса и сини очи като океана. Мамка му. Не трябва да мисля за нея.

-Я млъквай!-погледнах го на кръв и той започна да се хили.
-Влюбен и загубен. Да не би да сте се скарали? Или тя не е влюбена в теб?
-Просто пребих бившия и, който беше пълен задник и я заварих да плаче. И след като се върнах при него, за да му кажа да я остави на мира нея я нямаше.- ядосах се. Дъртакът може би е прав.
-Това се нарича ревност.
-Защитих я от човек, който я унижи, а тя е още влюбена в него.
-Прав си. Нямаш никакви чувства, а аз съм Селин Дион.- замахна театрално ръце и сипа още в чашата.
-Не те бива да даваш съвети.
-Не те бива да лъжеш.

----------

-Ехооо. Спящата красавица? Ставай. Имаш посетители.- Дан ме побутна и едва успях да отворя очи и видях Джордан и Шон.
-Добре ли си?-попита ме Джордан. Шон беше скръстил ръце и ме гледаше лошо.
-По-добре не съм бил.

Стана нещото, което най-малко очаквах. Джордан ми удари шамар.
-Никога повече недей да се държиш така!
-Аз? Ти беше кучката, която...
-Може ли да кажа нещо?- Дан ме прекъсна и се усмихна дяволито.
-Хей, Шон. Това ли е Джордан.-посочи Джордан и върна погледа си на мен.
-Единствената и неповторима.- отметна коса и се усмихна.
-Вече те харесвам.
-Както и да е. Защо сте тук?
-Шегуваш ли се?-Джордан щеше всеки момент да ми удари шамар.
-Да разкараме пиянският му задник от тук.- Шон ме хвана за лакътя, но аз го отблъснах.
-Никой няма да ми пипа задника.
-Никой не те пита.- казаха едновременно и си удариха юмрук.

Станах от стола и залитнах.
-Хайде да си вървим.- Джордан и Шон ме подхванаха.

Излязохме от бара и се запътихме към къщата ми. Стигнахме и Джордан и Шон ме оставиха на дивана.

-Лека нощ, Ками.
-Не ми викай така.
-Ще се видим утре.- целуна ме по бузата и ме зави с одеяло.

Последното нещо, което видях преди да затворя очи е как Шон изпраща Джордан до вратата и как тя го прегръща.

Малко скучна стана главата, но се надявам да ви е харесала! Чаоо