Texting With Cameron Dallas

26.

Г.Т.Дж.
Мамка му. Главата ме цепи. Надигнах се леко и огледах стаята. 1. Не беше моята.
2. Аз и Камерън бяхме голи и той спеше сладко, сладко.
3. Часът е 06:00, и ако не побързам ще закъснея

Чувствам се като зла и себична кучка. Не че не съм. Особено в момента...

Не всеки ден имам шанса да сбъдна мечтата си, да участвам в сериал (The originals), да отида в Ню Орлиънс. Не мога да се откажа. Не и след всичко, което Майк направи, за да убеди сценаристите, че съм риск, който си заслужава.

Все пак не съм известна и рискът хората да ме намразят е голям.

Но не и всеки ден срещаш хора, за които си заслужава да се откажеш от всичко.

Погледнах Камерън и се усмихнах тъжно. Спеше толкова спокойно. Станах и се облякох набързо преди да съм размислила. Дали да му напиша извинителна бележка? Но се отказах. Какво щях да напиша?
Съжалявам, че съм такава кучка. Заминавам за Ню Орлиънс. Лек ден.
Целувки, Джордан!

----------

Вече бях на летището. Имаше още 30 мин. до полета и чаках Лиса. Когато разбра, че ще участвам в сериала беше на седмото небе от щастие. Ванила беше до мен в клетката, гледаше ме жално и скимтеше. Имам чувството, че ми се кара. След малко дойде и Лиса.

-Малката ми кучка ще бъде звезда! Не мога да повярвам.-въпреки ранният час се усмихваше. Прегърна ме силно и имах чувството, че ще ми счупи ребрата.- Само да не ме забравиш.
-Няма шанс!-засмях се и едва сдържах сълзите си.
-Ще се оправи, Джордан.
-Кой?-направих се на ударена.
-Не е казано, че няма да се видите повече.
-Но ще ме мрази.
-Никой не може да те мрази.-побутна ме игриво по рамото и ми намигна.
-Да изброявам ли?-повдигнах вежда и скръстих ръце.
-Моля пътниците за полет 4578 Калифорния -Ню Орлиънс да се запътят към изходите.
-Чао, Лиса.-прегърнах я силно и усетих сълзи по блузата ми.-Не плачи. Ще се виждаме.
-Даа, но няма да е като преди. Ще ми липсва клюкарстването, обиждането на бабките от ресторанта и и...
-Но сега ще клюкарстваме за секси актьорчетата.-намигнах и и се засмя.
-Хайде тръгвай преди самолетът да излети без теб.

Пратих и последна усмивка и се запътих към изхода. Погледнах към големият прозорец и видях как слънцето се изкачва по небосклона. Нов ден, ново начало.

Тадааааа. Какво мислите за главата? Краят наближава и искам мнения, за да знам дали да почвам втората книга. Благодаря!