Texting With Cameron Dallas

24.

Г.Т.Дж
Още от сега нещата отиват на майната си. С Кам сме в ресторанта от 15 мин., а Сиера още я няма. Той изглеждаше повече от супер. Дънки, тениска и яке. Класиката си е класика. Аз с рокля и токчета. Ако Лиса не бе натъпкала в тях, аз нямаше да го направя.

След малко влезе младо момиче приличащо на Кам- Сиера, момче и възрастна жена. Супер. Бандата на Оушън. Видяха ни и Сиера ни помаха въодушевено.

-Джордан!-погледнах към Кам. Приличаше на Хълк преди да стане зелен.- Кажи ми, че не идват насам.
-Не идват насам.-засмях се нервно и ги поканих.

По-възрастната жена, сигурно майка им, ме погледна на кръв и седна възможно най-далече от мен. Кам стисна юмруци, челюст и всичко, което можеше да стисне, за да не се разкрещи. Май трябваше да послушам Шон.

-Честит рожден ден, Ками! Колко си пораснал!-прегърна го и Кам се усмихна едва-едва. Сиера посочи мъжа до нея- Това е Брент. Годеникът ми.
- Приятно ми е.-протегна ръка към Кам и се усмихна.
-Забрави ли за майка си?-вече я мразя тази жена. Гласът и е способен да ме убие.
-Хайде да ядем!-плеснах с ръце и всички седнаха като послушни кученца.

Поръчахме си храната и дойде ред на тишината. Неловката тишина, която те кара да кажеш най-големите глупости.

-Кам каза, че скоро ще се жените?-Сиера се усмихна още по-широко, а Кам ме погледна злобно.
-Даа, другата седмица. И вие сте поканени. Наистина изглеждате много сладки заедно.-тъкмо отпих от виното в чашата ми и се задавих.-Не сме заедно.
-Слава на Бог. Оставаше и да сте заедно.-обади се старата харпия.
-Нещо против мен ли имате?-разбирам, че той няма да я удари, защото му е майка, но това не пречи аз да я фрасна.
-Аз съм му майка, скъпа. Колкото и да не ми харесва факта в какво се е превърнал, аз ще съм там да го поправя. А ти си голяма грешка. -сега ще стане страшно.
-Разбира се. В това те бива най-много. Да поправяш хората.-Камерън се развика и всички вече имаме публика.
-Искате ли да се поускоим малко? Мама не искаше да каже това. Нали мамо?
-Точно това исках да кажа, Сиера. Изпратих го в пансион, за да се научи и да се пази от грешки и се провалих. Не я ли виждаш каква курва е?-телефонът ми звънна. Супер. Майк е. Затворих му и харпията се усмихна злорадно.
-100% е някой, който иска от услугите и.
-Искаш ли да видиш какви услуги предлагам? Но се боя, че ще свършиш в болница.-оставих телефона на масата си и я погледнах на кръв.
-Виждаш ли каква "приятелка" си си намерил, Камерън!-вече преля чашата. Кам се ядоса и целият почервеня.
-НЯМАШ НИКАКВО ШИБАНО ПРАВО ДА И ГОВОРИШ ТАКА!
-ПРЕДПОЧИТАШ НЕЯ ПРЕД МАЙКА СИ? СЪЩИЯТ КАТО БАЩА ТИ СИ. И ТИ ЩЕ МЕ ЗАРЕЖЕШ, НАЛИ?
-Някой иска ли вино?-почти се разсмях на жалкия опит на Брент да предотврати караницата.
-НЕ СЪМ ТЕ ЗАРЯЗАЛ! ТИ МЕ ПРАТИ В ШИБАН ПАНСИОН НА МАЙНАТА НА СВЕТА!
-ЗАЩОТО ИСКАХ ДА ТЕ ОПРАВЯ!-всички в ресторанта си шушукаха и гледаха към нас даже и сервитьорите.
-СЕГА РАЗБИРАМ ЗАЩО БАЩА НИ НИ НАПУСНА! ИСКАЛ Е ДА ИЗБЯГА ОТ ТЕБ, ЗАЩОТО СИ ТОТАЛНА ОТКАЧАЛКА.
-ТИ...-щеше да каже нещо, но дойде собственикът на ресторанта и каза, че ако продължаваме с крясъците ще ни изгони.

Супер. Само от ресторант не са ме гонили.

Г.Т.К
Искам да счупя нещо. Нещо голямо и здраво. Защо Джордан е толкова... Не знам. Полудява ме повече от обикновенно. Искала е да ни сдобри с майка ми. Надявам се да е разбрала, че майка ми не е човек, с който можеш да се разбереш. И този Майк, който постоянно и звъни. И на всичкото отгоре му казва, че го обича. Дан беше прав, всички проблеми идват от жените.

Остатъка от вечерта мина в тишина. Платихме си сметката и се сбогувах със сестра ми. Единственото хубаво нещо от вечерта.

-Много ще се радвам, ако дойдете на сватбата.- Сиера ме прегърна мечешката и се прехвърли на Джордан.

Намигна и и и подшушна нещо, а Джордан цялата се изчерви. Майка ми стоеше отстрани и гледаше нанякъде.
-Чао, Камиии. Джордан помни какво ти казах.
-Ъхъ. Чао.-качиха се в колата на Брент и потеглиха.

-От къде да започна?-попитах Джордан.
-Съжалявам, че съсипах рожденият ти ден.-когато я погледнах в очите целият ми гняв се изпари.
-Изобщо не си го съсипала!-погледна ме скептично.
-Повярвах ти.
-Може би съвсем малка част от него.
-Например цялата вечер.-разсмя се и ме побутна шеговито.
-Да.
-Шон беше прав.
-Кой още на тази шибана планета е участвал в плана ти?
-Само той. Кълна се.
-А Майк?-твърде късно помислих, че ще изглеждам като ревнив идиот.
-Кой Майк?-гласът и стана писклив и тя тихо прокле.

Седнахме на една пейка в парка и се заслушахме в песента на щурците (а/б не съм мн сигурна дали в Калифорния има щурци, да се направим, че има, за да не развалим "романтичната" обстановка)
-Не е хубаво да се подслушват чужди разговори, Далас!
-На фамилии ли ще си говорим, Уест?
-Да, Даласчо! Няма от какво да ревнуваш.
-Аз? Да ревнувам? Сбъркала си човека!-колко добър актьор съм.
-Тогава ме целуни и след това кажи.-обкрачи ме и хвана врата ми.
-Не можеш да се напиеш с две чаши вино.
-Не съм пияна.

Придърпа врата ми към себе си и устните ни се срещнаха. След това и езиците. Танцуваха страстен танц за надмощие. Усетих как косъмчетата по ръцете и врата ми настръхват и сърцето ми иска да изкочи от гърдите ми. Накрая се отделихме един от друг и попита:
-Ревнуваш ли?-усмивката и стигаше до небето. Изглеждаше толкова щастлива.
-Мъничко.-усмихнах се в отговор и тя се засмя
-Устройва ме.

Хееей. Две глави за един ден. Болят ме пръстите, но мисля, че се получи добре.
1. Не съм сигурна за целувката. Нямам много опит, но се надявам да че поне съм уловила момента горе -долу.
2. Остават около 5-10 глави, максимум 15. И почвам втората книга от поредицата.
3. Имате ли предложения с кой ще е?
Благодаря, че четете бозата ми! 😘😘