Bad Girl, Good Boy

1 - Обречени на два месеца мъчения

    Гледна точка на Джош

- Олеле! Джош какво е станало? - каза Майки и се приближи, но щом направи три стъпки, разбра защо всички ме заобикаляха. Затисна носа си с показалеца и палеца на лявата си ръка. Дрехите ми бяха влажни и смърдяха. Погледнах към гаднярите в ъгъла на коридора, които още малко и щяха да припаднат от загуба на въздух поради прекомерен смях.
- Физиономията ми каза "Здравей" на тоалетната чиния. И преди да си попитал кой го направи, мисля че знаеш отговора. - и кимнах към нафуканите двойкари. Естествено, че Кристофър Джекинс, гаджето му и дружките му ми причиниха това. Осигуряваха ми целодневни унижения прекалено често.
Отворих шкафчето си и извадих комплект чисти дрехи. Вече бях напълно подготвен за всичките им номера.
- Не си ли мислил да кажеш на накого. Учител, директор... - повдигна вежди приятелят ми, а аз само се засмях.
- Майки, може и да си умен, но това беше доста тъпо изказване. Ако дори си отворя устата пред накой, най-много да се окажа с молив в окото. За тези тъпаци няма решение. Единствено се надявам да влязат в затвора още преди завършването на гимназията... Или някое куче да ги разкъса на парчета. - повдигнах вежди в знак на надежда и се засмях. - Сега трябва да отида да се преоблека, но на обяд ще се видим, нали? - Майки само кимна и тръгна към стаята си. Аз отидох до тоалетната и се преоблякох набързо. Когато се върнах да оставя мръсните си дрехи в шкафчето, часа вече бе почнал. Добре че имах английски с господин Питърсън, а той винаги закъсняваше. Бързо се шмугнах в стая 216 и, за мой късмет, учениците все още лудееха. Явно все пак нямаше да ми пишат закъснение. Седнах на мястото си на втория чин, на редицата до вратата и забодох поглед в учебника. За жалост не останах за дълго в усамотение.

Гледна точка на Анабел

Голям тъпак. Да не би да си мислеше, че ще ни се изплъзне току така?
- Хей Крис, виж кой влезе. Зубарът на класа. - казах силно аз и се усмихнах дяволито. Как го мразех тоя малкия. - Надявам се ти хареса водата от тоалетната. Ако искаш, има още. Само кажи и ще те уредим. - цялата ни група се засмя. Крис се усмихна и сля устните ни. Пирсингът му малко ми пречеше но вече бях свикнала. Все пак бяхме гаджета от няколко години.
Ако ще питате, позволявах си такъв вид изказвания всеки ден. Да кажем, че Кристофър беше кралят на гимназията - правеше каквото си искаше, говореше каквото си искаше. Което пък от друга страна правеше мен кралицата. Разполагах със същите привилегии като него. Беше забавно да си гадже на най-популярното момче в даскало.
- Не се занимавай с него Ан. Той е боклук, а аз мразя да си цапам ръцете. - отвърна той на шегичките ми и прехвърли ръката си през раменете ми. Тъпака не ни обърна внимание. Ядосах се и станах от мястото си на последния чин на третата редица.
Черните ми високи токчета тракаха като изтрели от пистолет по пода. Приближих се до зубара и го дръпнах за косата.
- Ей ти! Чуваш ли кретен такъв? - той вдигна спокоен поглед към мен.
- Много добре те чух, Анабел. - отвърна, като наблегна на последната дума подигравателно. Кръвта ми кипна. Как смееше такъв скапаняк да се държи по този начин с мен. Охоо, дълбоко щеше да съжалява. Вдигнах ръка за да му ударя шамар, но тогава вратата се отвори и през нея влезе господин Питърсан. Той само ни погледна, въздъхна тежко и започна да разтрива очите си.
- Отивайте при директора.