Bad Girl, Good Boy

10 - Трите тайни

Гледната точка на Анабел

- Влизай. - поканих го аз. Първоначално той не помръдна, но след това направи няколко крачки и прекрачи прага на дома ми. Затворих вратата и отидох в кухнята. Джош ме последва.
- Искаш ли нещо за пиене? Аз ще си направя мляко с какао. - попитах го и се заех да претърсвам шкафовете за какао.
- И аз искам мляко с какао моля. - леко се подсмихнах. Това момче беше толкова възпитано. Изобщо не приличаше на майка си. Не че имаше човек на земята който може да се сравни с нея де.
След като приготвих напитките ни, го поканих в хола. Седнахме на огромния диван и започнахме да се гледаме. По едно време чух тропане отвън.
- Заваля. - прошепнах аз.
- Така е. - отвърна ми той тихо. - Защо ме повика? - не отговорих веднага. Защо го бях повикала? - Ако е заради вчера, наистина съжалявам. Майка ми... Ами тя е сложна личност. Тя или обича или мрази хората. А с повечето приятели на Мариса се държи злобно за да ги разкара от нея. - исках да го поправя, но се сдържах. "Сложна личност ли? Тая кучка не е просто сложна личност!" помислих си. Но не можех да кажа че майка му е кучка, нали?
- Значи цялото й име е Мариса? - попитах. Наистина не бях добра приятелка.
- Да. Мариса. Само не ми казвай че не си знаела цялото име на най-добрата си приятелка. - засмя се нервно той. Мда, много лоша приятелка.
- Тя не искаше да знам истинското й име. Само прякорът. Питах я няколко пъти, но тя отказваше да ми отговори. - замислих се и се засмях. - Боже, Джош. Разбираш ли колко сме тъпи. От няколко седмици движа със сестра ти, даже по-зле, близначката ти, а не мислех че изобщо се познавате. - той също се засмя. Наистина отстрани бяхме за смях. Смяхме се още минута-две и се укротихме. Отново се замислих.
- За да ти дам отговори. - отвърнах.
- Моля?
- Попита ме защо те повиках. Ами за да ти дам отговори на въпросите ти. Хайде. Започвай с разпита. - той ме гледаше в продължение на няколко секунди докато мислеше и накрая ме попита:
- Защо ме отблъскваш? - засмях се.
- О Джош, стига. Можеш и по-добре. Започна с най-предвидимия въпрос. Не искаш ли най-хубавото да остане за накрая?
- Добре. Защо стана такава? Защо се промени? Помня каква беше преди. Мило момиче, смотлата на класа...
- Именно заради това. Не исках да живея в сянка повече. Никога не си ли искал да си готин и популярен, и когато хората те видят в коридора да си казват "Ехаа, леле. Искам да съм като него"? - прекъснах го.
- Не. За мен е важно какъв се виждам аз, а не останалите. Все пак най-дълго човек живее със самия себе си. Ако не се харесваме, тогава как изобщо ще се понасяме.
- Не знам. Аз го исках. Затова станах такава. И преди да си продължил, искам да ти кажа нещо червей. - споменаването на прякора му го накара да се усмихне. - Помниш ли вчера когато каза че пия, пуша и се дрогирам? - той преглътна и кимна. - Е, познай. Не правя нито едното от трите.