Bad Girl, Good Boy

3 - Разбира се, че бе номер.

Гледната точка на Джош

- Ставай Джоши, ще закъснееш за училище. - вратата на стаята ми се отвори. Завъртях се докато мрънках проклятия и погледнах майка си в очите. Предпочитах да ме цапардоса с нещо по главата.
- Колко пъти да ти повтарям да престанеш да ме наричаш Джоши. - станах от леглото и отидох до гардероба си за да си избера дрехи за днес. Тя искаше да каже нещо, но аз я прекъснах. - И това не значи, че ти давам да ми казваш Джош-ленце, Джошче или някое друго извратено подобие на името ми. - тя ме погледа 10 секунди, след това просто се обърна и затряска по вратата на стаята на сестра ми. Завъртях очи, облякох проста тениска и черни дънки и слязох на долния етаж за закуска. Заварих баща ми да пие кафе и да чете вестник.
- Как е тате?
- Охх, как да е. Майка ти пак вика и както всеки ден от последните 18 години направо ме... - той вдигна поглед, видя че майка ми се е облегнала на рамката на вратата със скръстени ръце и вдигнати вежди, в очакване да продължи речта си. Той само се усмихна, стана бързо от стола си, целуна майка ми и извика - До довечера скъпа. Знаеш че те обичам. - а малко преди да излезе от стаята с устни оформи едно "съжалявам" посветено на мен, и тръгна за работа. Сега понеже нямаше друг в стаята, на мен се падаше честта да слушам как мама се оплаква от поведението ни. Е, слушам е преувеличено понятие. По-скоро седях и си закусвах, докато тя си се оплакваше. Повече сутрини унас започваха по този начин. Не беше новост.
По едно време в кухнята слезе и Мариса.
- О близначке, как спа? - тя ме закова на място с поглед.
- Както и да съм спала, някак си всичко губи значение когато лудата ти майка те събуди с тряскане по вратата и викове. - прошепна ми тя.
- Туше. - признах си, изпих още една глътка от вишневия сок и тръгнах за училище. Мариса си имаше собствена кола, а и учеше в друго даскало. Нямаше нужда да карам и нея.
Когато взех Майки и Шейли и пристигнахме в сградата на гимназията, аз тръгнах към кабинета по биология последван от Майки, а приятелката ни се насочи към стаята по английска граматика.
- Кога ти почва наказанието? - попита ме най-добрият ми приятел.
- Предполагам от днес. Защо питаш?
- Явно ще трябва да се прибираме пеша. - намусено отвърна червенокоското.
- Ще ви закарам набързо преди наказанието да е почнало. Предполагам това ще ни стане практика през двумесечния период от време. - отвърнах и повдигнах рамене. Натиснах дръжката на вратата на кабинета и щом влязох се заковах на място.
Тя седеше на моя чин и... и... Боже мой, тя плачеше.