Bad Girl, Good Boy

9 - Той ме искаше.

Гледната точка на Джош

Тя стоеше пред мен и сякаш ме пронизваше с поглед. Изглеждаше почти толкова шокирана, колко бях аз самият. Какво правеше Анабел в дома ми? Погледнах към Мариса. Посочих Анабел с показалец и отворих уста за да попитам какво по дяволите става, но така или иначе, нищо не излезе.
- Джош, това е най-добрата ми приятелка Анабел. Анабел, това е близнакът ми Джош... Може да се запознаете. - каза Мариса.
- Най-добра приятелка?
- Близнак?
- Мамка му, какво става? - попита Анабел.
- Чакай, вие да не би да се познавате? - усмивка на смесени чувства изгря върху лицето на сестра ми. Тълкувах усещанията й като "Супер" и "Ужас".
- Да се познаваме? С него съм на наказание всеки ден. - отвърна Анабел.
- Чакай, какво каз...
- Хайде деца, вечерята е сервирана. - извика майка ми и прекъсна Мариса.
- Е Анабел. Разкажи ни нещо за себе си. Имаш ли си гадже? - майка ми попита Анабел, когато остави вилицата си в чинията в знак че е приключила с храненето. Докато задаваше въпроса хвърли един поглед върху мен, което малко ме изплаши. Сестрами точно отпиваше от чашата си с Кока-Кола когато чу въпроса, и се задави.
- Мамоо! - извика тя стъписано. - Извинявай Ан. Не отговаряй, моля те.
- Не, няма проблеми. - с усмивка на лице отвърна Анабел. - Всъщност имах. Преди няколко седмици го хванах да ми изневерява.
- Сигурна съм че е било с основателна причина. - отвърна Линда тихичко, но достатъчно силно за да я чуем всички. Да не би току що майка ми да наруга моето момичето.
- М-моля? Н-не ви разбрах. - с мъка попита Анабел. Мариса вече беше почервеняла от гняв. Бях сигурен че й бе писнало от майка ни. Тя никога не бе харесвала приятелките на сестра ми, по простата причина че тя винаги се забъркваше с лоши момичета.
- Ами сигурно му е писнало да бъде с момиче което изглежда... така и което се държи грубо с хората. - заяви гордо майка ми. За жалост, не само на Мариса й се искаше да крещи. Боже, как можеше майка ми да не осъзнава че Анабел не бе като другите? Сестра ми тропна с юмрук по масата.
- Край! Анабел, хайде. Качваме се горе. - и стана от стола си.
- О, не, не, не. Изчакай. Искам да опозная новата най-добра приятелка на дъщера си. - и погледна Анабел. Момичето преглътна и кимна. Правеше се на по-силна от колкото беше. Нямаше да издържи на ужасните въпроси на майка ми и всички го знаехме.
- Кажи ни нещо повече за семейството си.
- Ами... Живея само с брат си. Майка ми и баща ми са бизнесмени и постоянно пътуват.
- Оо, колко лошо. Мразя родители които изоставят децата си. Сякаш не ги искат. - направи се на тъжна майка ми. Да знам, тя беше кучка. Но беше кучка само с приятелите на сестра ми. Според нея това беше причината Мариса да си има толкова проблеми в училище. Не осъзнаваше че тя просто си е такава. - Ами освен брат си имаш ли си някой друг?
- Аз... не. Нямам. - каза плахо, вече със сълзи в очите Анабел.
- Е, явно господ дава това което заслужаваш. - отвърна майка ми и отпи от чашата си с вода. Минаха няколко секунди в тишина в които Анабел се опитваше да сдържи сълзите си. В очите й се четеше толкова много тъга и ярост. Исках да ме погледне. Исках и да я утеша но тя бе концентрирана твърде много.
- Мамка му, та вие дори не ме познавате! - стана рязко от стола си и изкрещя. След това тръгна към входната врата и на излизане се чу едно силно затръшване.