Bad Girl, Good Boy

7 - Не е достоен за мен.

            Гледната точка на Джош

Мълчахме си докато чистехме. През цялото време тя се усмихваше глупаво. Нали уж беше тъжна? Явно нещо се беше случило.
- И за какво е тази усмивка? - попитах по едно време аз. Тя се изкикоти.
- По-скоро за кого. И не казвам. - това ме ядоса. Имах чувството че съм почервенял от гняв. Та тя  беше зарязана от гаджехо си едва преди няколко дена. Как така си намери друг?! Спрях всякакви дейности и я погледнах. Тя продължи да търка, докато не се усети че я гледам пронизващо и вдигна глава.
- Какво? - попита през кротък смях. Това ме раздразни още повече и продължих да мета пода.
- На бас, че не е достоен за теб. - изтърсих аз след дълго мълчание. Не знаех какво друго да кажа.
- Кой, Кристофър ли? - зачуди се тя.
- Не. Новият.
- Кой нов?
- Току що ти каза че се усмихваш заради някого, а не заради нещо. Казвам ти от сега: новото ти гадже не е достойно за теб. - отвърнах раздразнено. Защо се правеше, че не знае за какво говоря?
- Ново гадже ли? Аз не... - тя се засмя искрено. - О, чакай. Нямам ново гадже. Имам нова най-добра приятелка. - отвърна Анабел с весел глас. Потънах в дън земя от срам. Защо си помислих че говори за момче. И защо, по дяволите, трябваше да казвам че той не е...
- Не е достоен за мен, а? - още малко и щеше да припадне от смях.
- Млъквай. - казах шеговито и метнах една кърпа към нея. Аз също се засмях. Погледнахме се. Смеха се превърна в неловко мълчание. Губех се в зелено-кафявите й очи, а формата и цвета на устните й ме караше да забравям апсолютно целия си речников запас.
- А кой би бил? - прошепна тя едвам чуто след едноминутно мълчание и взиране.
- Хм? - не чух въпроса й. Бях прекалено зает да изследвам скулите й с поглед.
- Кой би бил достоен за мен? - прошепна отново и пристъпи напред към мен. Мисля че дъхът ми секна.
- Аз... Не знам. - отвърнах. И наистина не знаех. Позамислих се. Като за начало умен, предполагам красив, интелигентен със сигурност. Също така и да се държеше добре с нея. О, да не забравяме...
Мозъкът ми тотално се изпразни от мисли, когато тя постави длан на гърдите ми. Кога се беше придвижила толкова близо? Пъф, все едно ми пукаше.
- Джош. - прошепна тя и се приближи още повече.
- Анабел... Знаем си имената. - това я накара да се подсмихне. Приближи глава до моята. Усещах тялото й плътно прилепнало до моето. Бях обгърнал ръце около талията й и я притисках силно. Не исках да я пускам, не исках да я губя. В един момент тя се бе превърнала в основната причина да идвам на училище. Беше се превърнала в нещо важно за мен. Нямаше да позволя да ми се изплъзне измежду пръстите. Щях да се насладя на този момент с цялото си същество, когато...