Bad Girl, Good Boy

5 - Сладурът...?

Гледната точка на Джош

Днес не беше на училище. Трябваше да имаме няколко общи часа, но тя не влезе в нито един от тях. Сигурно беше болна. Или пък просто не й се ходеше на училище. Боже, защо изобщо ме интересуваше. До преди време, единственото което ми причиняваше Анабел, бяха подигравки от съучениците ми. Тя беше побойничката, гаднярката, кучката на цялото училище. А сега ми пукаше за нея? А не, нямаше да я бъде. Не исках да знам защо отсъства, не исках да знам защо гаджето й и най-добрата й приятелка се прегръщаха толкова много. Исках да знам само дали ще ми се наложи да чистя сам след часовете.
Почуках на вратата на дирекцията. Чух господин Джонсън да ме приветства.
- Извинете господин Джонсън, имате ли минутка. - възрастния мъж само показа с длан креслото, точно срещу бюрото му. Настаних се.
- Днес Анабел не е на училище, та се чудех дали трябва да оставам за наказанието... Което деля с нея. - директора не реагира веднага. По едно време вдигна глава и ме погледна.
- А да, разбира се. Можеш да си ходиш. - и пак заби поглед в документацията пред себе си. Не бях сигурен до каква степен ми обърна внимание, но нали ме отмени от отговорност.
Излязох пред сградата на училището и заварих Шей и Майки да ме чакат, облегнали се на колата ми.
- Ходи ли ви се някъде? - попитах директно, вместо да поздравя. Те се спогледаха изумени.
- Да не би ти, Джош Луудли, да предложи да... излезем някъде? - попита ме червенокоското. Не разбрах шегата и повдигнах вежди въпросително.
- До сега винаги ние те каним да излизаме. Ти никога не си го правил. - поясни Шейли.
- Не е вярно, правил съм го. Като например онзи път... По скоро когато... О не чакай, сетих се... - зациклих аз. Леле, та те бяха прави. Засмяха се тихо. В крайна сметка отидохме в KFC. Прекарахме си хубав следобед. Шейли ни разказа за новата си тръпка, Жозефин. Майки ни показа снимки от 6-ия рожден ден на братовчедка му, на които той беше целия омацан с розова глазура. А аз не можех да си избия проклетата Анабел от проклетата глава.

   Гледната точка на Анабел

На последък явно доста често ми се случваше да плача. Попринцип не бях ревла, но понякога просто ми идваше в повече. Като например факта че гаджето ми ми изневери с най-добрата ми приятелка. Това просто преля чашата. А чашата бе наполовина празна.
Прибрах се вкъщи. Пиджей се връщаше от работа чак в 14, а в момента бе едва 8:37. Имах няколко часа в които можех да си плача на воля. "Как можаха да ме предадат?" мислех си през цялото време.
За обяд си направих сладоледена мелба и седнах да гледам някакъв скучен филм. Дори храната не можеше да ме разведри. Хванах книгата за да почета малко. Обичах да чета въпреки славата която ми се носеше в училище.
И се сетих за Джош. Всичко ми напомняше на Джош. За очите му, за косата му, за острия му ум. Засмях се на себе си. Боже, аз да не полудявах? Защо ме интересуваше тоя зубар? Сигурно от толкова много плакане напоследък, съм започнала да се дехидратирам и да губя разсъдъка си. Друго обяснение нямах.
Когато брат ми се прибра и ме завари вкъщи със зачервени очи, се стъписа. Разказах му какво ми се бе случило. При спомена пак се разплаках, а той ме притисна близо до себе си и сподави хрипанията ми.
- Защо живота е толкова шибано гаден? - попитах го когато се успокоих.
- Хей, по-леко с езика. И не е. Както един мой приятел обичаше да казва "Животът не е гаден. Просто ти го гледаш от гадна гледна точка." - заяви той философски. - Пък и нали помниш какво ни казваха мама и татко като бяхме малки? - погледна ме с усмивка на лице. Не се сещах за какво говори. Помълчахме малко, докато не схвана че не мога да отговоря. - Всичко се случва с причина.
Въздъхнах и се облегнах на дивана. Може би всичко се случваше с причина, но в този случай нямаше такава. Аз наистина обичах Кристофър. И той мен също. Е поне така ми казваше, явно ме е лъгал. Ами Каролин? Какво стана с "Boys are whatever, friends are forever"? От известно време знаех че си пада по Кристофър, но никога не съм си и помисляла че може да направи нещо подобно. От нас двете аз бях готината, а тя един вид ме следваше по петите. Не схващах как така си сменихме ролите за едно денонощие. Или не беше денонощие? Боже, как не се сетих?! Всичко е започнало когато тръгнах на проклетото наказание. Което пък правеше Джош виновен. На вратата се позвъня.
- Аз ще отворя. Ти изчакай тук. - Пиджей тръгна по коридора. - Странно. Този не го познавам.
- Кой? - попитах и се изправих. Доближих окото си до шпионката. Джош?! - Кажи му че ме няма, ясно? - казах бързо и се скрих зад един ъгъл за да не ме види.
- Извинете, това е домът на семейство Уотсън, нали? - чух гласа му. За секунди целият ми гняв се изпари. Брат ми явно е кимнал, защото отговор от негова страна не последва. - Амии, исках да попитам дали Анабел си е удома. Приятели сме, а днес не дойде на училище и се чудех дали е добре. - сърцето ме заболя. Той се интересуваше дали съм добре?
- Амии... Нее. Не си е вкъщи. Съжалявам. Аз съм брат й Пиджей междодругото. А ти си...
- Аз съм Джош. Приятно ми е. Ние с Анабел сме наказани да чистим след часовете.
- Ааа, значи ти си сладурът за когото тя не спира да говори. - почти можех да почувствам мазната усмивка на брат си. Ах, само как щях да го набия после. Знаех, че Джош се е изчервил.
- Ами да, добре. Съжалявам за притеснението. Лека вечер. - а след това вратата се затвори.

              Гледната точка на Джош

Малко след като вратата се затвори, отвътре се чуха крясъци. Явно все пак Анабел си беше удома. Защо не искаше да ме вижда? Но пък и по-добре. Изобщо не трябваше да идвам. Знаех го и въпреки всичко... Понякога се чудех как може да съм толкова умен за някои неща и в същото време толкова глупав за други. Дори поведението на едно момиче не можех да разчета. Проблемът беше, че Анабел не бе като другите. Ами това което каза брат й? "Сладурът за когото тя не спира да говори"? Да не би той да не бе разбрал нещо правилно? Аз не бях сладур, а зубар. Тя ме мразеше.
И все пак...

Здравейте сладури!😍
Ето я и глава 5. Надявам се да ви хареса!💜 Съжалявам ,че не пускам нови сторита, но просто почнах в ново училище и от домашни и нови приятелства не ми остава много време за писане. Обещавам, че ще се поправя... мисля😂
Както и да е, моля ви да коментирате. Много искам да чуя мненията ви!
❤️❤️ООББИИЧЧААММ ВВИИ!!❤️❤️