Bad Girl, Good Boy

8 - Те или тя?

Гледната точка на Анабел

Минаха две седмици в които не се случи нищо. Мъри всеки ден ме чакаше след училище и се забавлявахме. По време на наказанието с Джош се държахме просто мило един с друг. Пиджей продължаваше да се заяжда с приятелката ми. Личеше си че я харесва. Една вечер се скарахме и аз изкрещях:
- Не контролираш животът ми педофил такъв. - в резултат на което той не ми говори три дена. Наистина го нараних което пък доказваше че и наистина харесва Мъри. И май че беше взаимно.
В сряда по време на наказанието, Джош влетя бесен в стаята.
- Какво ти има червей? - попитах го с бебешки глас. Той само ме изгледа на кръв.
- Имам двойка по физическо. Двойка! Е да, физическо си е, но е двойка! - извика силно и се хвана за главата. Засмях се.
- О, я се успокой. Само една двойка. Ако си напънеш задника може и да завършиш с 3. - отвърнах и се засмях отново. Той пак ме погледна смразяващо.
- Добре де, извинявай. Но не можеш да отречеш, че ако не се бях заяла, щеше да е странно. - изражението на лицето му се смекчи и се появи малка усмивчица.
- Не мога. - отвърна, остави раницата си и започна да чисти с мен. След час вече бяхме готови с два кабинета. Точно бяхме тръгнали към третата поредна стая когато той ме попита:
- Хей, исках да те питам... защо ме излъга. Преди няколко седмици. Когато разбра за Каролин и Кристофър, аз те търсих, но ти каза че не си увас. - ококорих се. Той пък от къде знаеше за това?
- Не аз... не че съм те лъгала, просто не бях в настроение иии... не знам, не исках да виждам никого. - сведох глава. След няколко секунди той повдигна с два пръста брадичката ми и прикова поглед в мен.
- Хей, да не би още да си тъжна заради него? - попита с тих и мил глас и ме прегърна. - Той е кретен. - засмях се тихо. Още да съм тъжна ли? Всъщност не знаех. От една страна много харесвах Кристофър и страдах, но от друга знаех че всъщност само съм го харесвала, а не обичала, тъй че беше объркано.
Прегръдката беше топла и изпълнена с много чувства. Толкова много, че дори и най-нечувствителният човек на света щеше да ги усети. Прегърнах го още по-силно и се сгуших в него. След малко той се отдръпна.
- Хайде, да продължаваме работа.
Когато свършихме, се затичах навън и се хвърлих на врата на Мъри.
- Сладкишчее! - извиках радостно.
- Бонбончее! - извика тя в отговор. Това бяха прякорите които си измислихме. - Хей, искаш ли днес да сме унас? - попита ме тя. До сега не бяхме ходили утях, само в моя дом.
- Иска ли питане. - и бързо се качихме в колите си. Тя потегли а аз карах плътно зад нея. По едно време тя отби на една улица, точно пред любимото ми заведение. Слязох и я погледнах въпросително.
- Какво? Не може ли чивек да си вземе кафе? - попита тя и влезе. След като си взехме напитките (аз макиато с карамел а тя фрапучино с шоколад), на които отстрани бяха изписани имената ни, седнахме на една маса точно до голямата зелена табела на Starbucks.
- Как мина денят ти? - попитах аз. Днес нямахме общи часове и не се бяхме виждали. Тя само завъртя очи.
- Това прозвуча като нещо, казано от майка ми. - и се засмяхме. Приятелството ни беше страхотно. Хем бяхме еднакви, хем и различни. Беше много странно.
- Хайде да тръгваме. Искаш ли да преспиш унас? - попита ме Мъри докато се изправяше. Аз само кимнах докато смучех от сламката.
Когато пристигнахме, бях леко шокирана. Къщата беше жестока. Е, не чак толкова жестока колкото на милионерка като мен, но пак си я биваше. Мъри все повтаряше, че родителите й са бедни. Явно бъркаше понятията беден-богат.
- Ехаа. - възкликнах щом влязохме. Изглеждаше много уютно. Нямаше снимки по стените или където и да е другаде, което ми се стори малко необичайно. Последвах я по стълбите към горния етаж, когато чух входната врата отново да се отваря.
- Сигурно е майка ми. - успокои ме тя и любопитството ми моментално се изпари.