Искам да ти отмъстя но не мога

Глава 3:Трябва да те мразя

*Мин Ху*
Прибрах се и се изкъпах. Кроях планове как да съсипя още повече Лухан,но нещо ме спря. Само като си помислих за него сърцето ми се разтоптя. Ударих си втори шамар и се преоблякох. Закусих,защото бях много гладна.След това излязох  и реших да отида на кино. Обадих се на Сехун,но той беше зает. Затова отидох сама. Гледаше ми се филм с екшън и романтика и си избрах най-новия филм:,,Agent and I".( Напълно си го измислих.)
Взех си пуканки и се настаних на реда от билетчето. Седнах до някакво момче,но не го загледах.
-Може ли пуканки?-Попитаме непознатия.
-Да.-Дадох му без да го погледна.
-Тук момчето ще спаси момичето.- Рече той. Гласа му ми се стори познат,когато го видях очите ми се разшириха и извиках.
-Ти!-Всички ми ишъткаха.
-Шшш!...Тихо госпожо!-Аз се наведох,защото се засрамих.
-Какво правиш тук?-Попитах аз.
-Ами гледам филм,ти?
-Престани.Защо си тук?
-Гледам филм,а ти защо си тук?
-Забрави тръгвам си. Отказвам да стоя при долен изнасилвач.- Изправих се. Той хвана ръката ми.
-Първо не съм изнасилвач,какъвто ме изкара . И второ седни преди хората да ти се скарат.-Дръпна ме и се озовах в ласките му. Сърцето ми заби като лудо.
-К-какво правиш?
-Така и така си дошла нека билетите не отиват на вятъра.
-Хубаво,но не ми говори.-Те загледаха филма.-Не,не стой там!
-Бягай Йон Ху!-Викна Лухан. Двамата започнахме да се караме на момичето,че постъпва глупаво. След филма не спряхме да се смеем и обсъждаме.
-Видя ли на този как му разби ченето?-Каза развълнувана от филма.
-Да,ами когато преби онзи и му взе парите.-Започнахме да се смеем. Тогава се сетих.
-Казах да не ми говориш.-Тръгнах, но Лухан ме спря.
-Престани да се държиш така. Искаш ли сладолед?-Той ме домъкна за щанда.-Какъв искаш?
-Не искам.
-Хайде кажи.-Той ме погледна. Какво има на този?Не осъзнавали, че почти не унищожих кариерата му и че го мразя.-Искам ванилов и шоколадов.-Даде ми шоколадовия.
-Защо?-Попитах.
-Какво защо?
-Защо се държиш мило с мен? Замалко щях да проваля кариерата ти.
-Знам,но не ми пука особено. Аз наистина постъпих зле с теб и така се извинявам. Аз наистина съжалявам.-Усмихна се широко.
-Мислиш,че така ще ти простя?- Измях се.-Мразя те от дъното на душата си и ще те съсипа Лухан.На всяка цена.
-Няма да направиш нищо.
-Защо мислиш така?
-Защото вече ме харесваш.
-Хахаха...-Измях се.-Добра шега. Ти явно не ме познаваш добре. Ще те съсипя.
-А ще можеш ли след това?-Той ме хвана и ме придърпа към себе си. След това целуна. Целувката му бе нежна и красива. Започнах да се отпускам. Но тогава го бутнах.
-Как може да си такъв?- Сълзите ми се стекоха.-Защо ми го причиняваш?Да не би да се опитваш така да ми отмъстиш? Е няма да стане!Стой далеч от мен!- Сложих сладоледа си на лицето му и избягаха. Сърцето ми биеше лудо  не спираше. Болеше ме много, не осъзнавах какво се случва с мен. Но тряба да си отмъстя по-бързо, но защо вече не мога да го направя? Какво ме спира?

Извинявам се за грешките. Моля кажете мнение.